Решение № 6192 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия(НЕЛК), чрез юриск. Дончев, срещу Решение №6592 от 17.07.2025 г., постановено по адм. дело №107/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменено Експертно Решение(ЕР) №90080 от заседание №003 от дата 09.01.2025г., с което Специализиран състав на НЕЛК по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания е потвърдил ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“АД, гр.Враца, с което на И. П. В. от гр. Димитровград са били определени 89% ТНР, без чужда помощ, със срок на инвалидизация до 01.11.2027г., а преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на освидетелстваното лице. Прави се искане за отмяната му, като се приема, че са налице основанията по чл.209, т.3 АПК – неправилноост поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, и се иска постановяване на друго, с което жалбата на В. да се отхвърли. Претендират се и разноски. Ответникът – И. П. В., чрез адв. Челебиев, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да уважи жалбата на В. срещу издаденото му ЕР на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, допуснал е нарушения на съществени процесуални правила, а актът му не е съобразен и с целта на закона. Настоящият касационен състав намира за установено следното: Не е спорно, че ответникът по касация е подал на дата 15.10.2024г. чрез РКМЕ-Хасково заявление-декларация по образец, с което поискал да бъде преосвидетелстван, след като предходното ЕР на ТЕЛК от 15.09.2022г. е било със срок до 01.09.2024г. Към заявлението приложил и две епикризи от Очна клиника „Св. Петка“АД, гр.Варна във връзка с претърпяни две операции през 2024г. С ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев“АД, гр. Враца от 07.11.2024г. на В. били определени 89% ТНР, без чужда помощ, като в решението било посочено, че същият продължава да страда от [диагноза], установена през 1997г. Недоволен от акта В. го обжалвал пред НЕЛК, като отбелязал в жалбата си до този орган, че не е съобразено, че има влошаване на състоянието му, като са налице предпоставки за настъпване на [диагноза], поради което и не е възможно сам да се обслужва. Въпреки твърденията, с акта си от 09.01.2025г., специализираният състав на НЕЛК споделил изводите на ТЕЛК и потвърдил обжалваното решение по всички поводи. В развилото се съдебно производство пред Административен съд – Хасково, била назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице офталмолог, като били представени и други писмени доказателства, установяващи тезата на лицето, че състоянието му се е влошило през 2024г. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд се е позовал на установеното от СМЕ с в.л. д-р Д., която недвусмислено отбелязва, че В. на практика след ноември 2024г.[заличен текст]. Действително, съобразно действащата към момента на произнасяне на ТЕЛК, а и на НЕЛК, правна уредба, дадена с чл.40 ал.1 и чл.50 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, че при определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане ТЕЛК и НЕЛК се произнасят въз основа на наличната медицинска и друга документация, включително информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, без да се извършва клиничен преглед. Последното обаче не означава, че ако са налични медицински документи, установяващи обективното и актуално състояние на лицето към датата на произнасяне на ТЕЛК, то същите следва да бъдат игнорирани, само защото не са били представени на органа. В случая при съдебното дирене са представени медицинско заключение от 15.01.2025г., т.е. само шест дни след решението на НЕЛК, а също така и друго заключение от 11.03.2025г. и двете от очна клиника „Св. Петка“, гр.Варна, които според вещото лице установяват действително влошаване състоянието на лицето. При тези констатирани очни страдания на В., датиращи още от 1997г., период от няколко седмици не може да обоснове извод, че драстичното влошаване е настъпило именно в него, а напротив, според експерта това е било състоянието на освидетелстваното лице поне към м. ноември 2024г., т.е. към датата на произнасяне на ТЕЛК, релевантна и за преценката на НЕЛК, съобразно нормата на чл.43 ал.1 от цитирания Правилник. С оглед на тези констатации правилно първостепенният съд е формирал извод, че следва да се отмени акта на НЕЛК, а преписката да му бъде върната(по прецизно изпратена, съгласно чл.173 ал.2 АПК) за ново произнасяне като се съобразят тези медицински документи, които напрактика установяват състоянието на В. към датата на произнасяне на органа. Нещо повече, видно е от наличното в МЕД на лицето предходно ЕР на ТЕЛК от 15.09.2022г., че по повод констатирано [заличен текст] на същия сумарно са определени и 50% ТНР по ч.5, р.2, т.1 от НМЕ. При преосвидетелстването, обаче, не е ясно и при липса на друга медицинска документация, какви са изводите на ТЕЛК и НЕЛК досежно този повод – налично ли е такова към момента на новата експертиза, или не. В двете решения проблем с [заличен текст] не е обсъден, вкл. и от гледна точка на възможността [заличен текст] да е било напълно възстановено. Това разкрива още една незаконосъобразност на акта на НЕЛК, поради което и на това отделно основание органът ще следва отново да разгледа случая и се произнесе и по този повод. С оглед на това обжалваното съдебното решение е правилно, т.е. не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода от спора разноски се дължат на ответника В., за която страна се констатираха те да са в размер на общо 550 евро, платени за осъществената защита от адвокат за тази инстанция. Същите не са прекомерни, а бланкетно заявеното възражение за прекомерност(съобразно приложимата редакция на нормата на чл.78 ал.5 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, съдът може да присъди по-нисък размер, но само по мотивирано възражение за прекомерност, каквото в случая не е налице) не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,