Определение № 289 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 758/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ю. В., срещу определение № 1237 от 09.12.2013г. по гр.д. №617/2013г. на Хасковски окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на А. Г. Г. сумата от 1200 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция. Частният жалбоподател поддържа, че ответникът А. Г. Г. не е представил списък с разноски на основание чл.80 ГПК до приключване на последното заседание във въззивната инстанция, което е абсолютна предпоставка за допускане изменение на определението за прекратяване в частта за разноските. Поддържа също, че в обжалваното определение съдът неправилно е приел, че съществува договор за правна защита и съдействие между него и адвокат Г. С., какъвто не е бил сключван. Ответникът по жалбата, А. Г. Г. оспорва основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С определение от 02.10.2013г. Хасковски окръжен съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, поради просрочие, въззивна жалба с вх.№3678/15.07.2013г., подадена от адв. К. като пълномощник на В. Ю. В. и е прекратил производството по в. гр..д. №617/ 2013г. Ответникът по въззивната жалба А. Г. Г. е сезирал въззивния съд с молба по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението за прекратяване, като му бъдат присъдени разноските за въззивното производство, изрично поискани с писмения отговор на жалбата. С определението по чл.248 ГПК въззивният съд е присъдил в полза на ответника по въззивната жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. При постановяването на акта по чл.248 ГПК въззивният съд е бил сезиран валидно от надлежно легитимирана страна – ответникът по въззивната жалба, който съгласно чл.78 ал.4 ГПК има право на разноски и при прекратяване на делото. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срока за обжалване на определението за прекратяване. Налице са и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, тъй като в договора за правна защита и съдействие, сключен между А. Г. Г. и адвокат Г. С. Г., е вписано, че договореният хонорар от 1200 лева е заплатен в брой. Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно за доказване плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка. Действително еднократно в мотивите си въззивният съд неправилно е посочил като страна по този договор с адвокат Г. С. Г. не ищеца А. Г. Г., а насрещната страна В. В., но това е фактическа грешка, която не засяга правилността на обжалваното определение. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че А. Г. Г. не е представил списък с разноски до приключване на последното заседание във въззивната инстанция, поради което съгласно чл.80 от ГПК е било недопустимо изменение на определението от 02.10.2013г. от въззивния съд в частта за разноските. Обстоятелството дали ответникът по въззивната жалба е представил списък на направените разноски пред въззивната инстанция е без значение, доколкото то касае възможността му да иска изменение на определението за прекратяване досежно присъдените с него разноски. В случая обаче с определението за прекратяване разноски изобщо не са присъдени, тоест в случая не е налице изменение на размера на вече присъдени разноски, а допълване на определението в частта за разноските, при което ограничението на чл.80 изр.2 ГПК е неприложимо. Воден от горното, Върховният касационен съд