Решение № 204 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2014 г.

Решение № 204 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община]-район Централен срещу въззивно решение № 2024/12.12.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2067/2013 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-12-1210/24.07.2012 г., издадена от заместник-кмета на [община]-район Централен, с която С. П. В. е определен за управител и касиер за срок от една година на етажната собственост на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. С определение № 324/26.05.2014 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли заповедта на кмета, издадена по реда на § 56 ПЗР ЗИДЗУЕС да бъде приравнена на решение на общото събрание на етажните собственици, подлежи ли същата на обжалване и по какъв ред. К. поддържа, че заповедта на кмета, издадена по реда на § 56 ПЗР ЗИДЗУЕС не може да бъде приравнена на решение на общото събрание на етажните собственици и съответно не подлежи на обжалване по реда на ЗУЕС. Излага съображения, че съдът не е отчел обстоятелството, че предвиденият ред за служебно назначаване на управител и касиер е различен от реда на вземане на решение от общото събрание на етажната собственост, а оттам и че редът за обжалването на съответния акт е различен. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба С. П. В. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: С. П. В. е поискал да се отмени като незаконосъобразна заповед № РД-12-1210/24.07.2012 г. на кмета на район Централен на [община], издадена в изпълнение на задълженията му по § 56 ПЗР на ЗИДЗУЕС, обн. ДВ. бр. 57/2011 г., с която С. П. В. е избран за управител и касиер на етажната собственост в сградата, находяща се на [улица] [населено място]. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел, че искането е основателно и заповедта следва да бъде отменена, тъй като процедурата по § 56, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУЕС, обн. ДВ. бр. 57/2011 г. не е спазена. Прието е, че издадената по реда на § 56 заповед замества решението на ОС на ЕС и подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 40 ЗУЕС. Изложени са съображения, че процедурата по § 56 ПЗР ЗИДЗУЕС, обн. ДВ. бр. 57/2011 г. по служебно назначаване на управител и касиер е предвидена за случаите, когато този избор на управителни органи не е направен от самите етажни собственици и следователно замества липсващото решение на ОС на ЕС. Поради това, макар в самия § 56 да не е посочен ред за атакуване на заповедта, е прието, че това не означава, че тя не подлежи изобщо на обжалване. Прието е също така, че заповедта подлежи на обжалване по предвидения в закона ред за обжалване на решенията на ОС именно по причина, че замества решението на ЕС. По въпроса, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на I ГО на ВКС приема следното: По реда на чл. 40 З. на обжалване подлежат само решения на ОС на ЕС, взети по общия ред, предвиден в този закон. Спорът за тяхната законосъобразност е подведомствен на общите съдилища. Съдът извършва проверка за спазване на реда за вземане на решението, предвиден в ЗУЕС с оглед особения характер на акта. Заповедта на кмета на общината, с която по предвидения в § 56 ПЗР ЗИДЗУЕС се определя управител и касиер на ЕС не може да бъде приравнена на решение на ОС на ЕС, макар да го замества. Заповедта на кмета представлява индивидуален административен акт и съответно проверката за нейната валидност и законосъобразност се извършва по реда на АПК. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, но процесуално недопустимо. Заявеното от С. П. В. искане за отмяна на издадената от кмета на [община]-район Централен по реда на § 56 ПЗР ЗИДЗУЕС, обн. ДВ. бр. 57/2011 г. заповед подлежи на разглеждане от административния съд. Общите съдилища не разполагат с правомощието да разгледат така заявеното искане по реда на ГПК и съответно да постановят отмяна на индивидуален административен акт. С оглед гореизложеното на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. второ ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и подадената от С. П. В. молба вх. № 40590/11.10.2012 г. за отмяна на заповед № РД-12-1210/24.07.2012 г., издадена от зам. кмета на район Централен, [община] бъде изпратена по компетентност на Административен съд-Пловдив. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение