Определение № 227 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2104/2022 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. К. В., подадена и уточнена от процесуален представител, за отмяна на влязло в сила определение от 19.01.2022 г. по гр.д. № 971 /2021 г. на Айтоски районен съд за прекратяване на производството на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на иска от ищцата Ф. Е. О.. Молбата е с посочено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. С първата молба от 19.04.2022 г. се иска от Айтоския районен съд на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК да възобнови производството по гр.д. № 971 /2021 г. на АРС и да се произнесе по разноските за адвокатски хонорар, които са поискани с отговора на исковата молба. С втората молба от 17.05.2022 г. се иска от Върховния касационен съд на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК да възобнови производството по гр.д. № 971 /2021 г. на АРС „поради нарушаването на правото на защита на ответника и на неговия защитник “. Процесуалният представител – адвокат на С. К. В. твърди, че делото е прекратено, без да е постановен редовен съдебен акт. Адвокатът не е изчакан. Съдът не се е произнесъл по молбата за прекратяване и не е постановил съдебен акт, който да бъде връчен на ответника. Неучастието в открито съдебно заседание, неуведомяването по установения надлежен ред и неиздаването на редовен съдебен акт е грубо нарушаване на правото на защита на ответника и на неговия процесуален представител. Твърденията са повторени с малки разновидности. От ВКС се иска да възобнови производството по гр.д. № 971 /2021 г. на АРС. Ф. Е. О. е подала отговор, с който твърди, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като твърденията са неверни: ответникът е бил редовно призован за открито съдебно заседание, явил се е на него, съдът го е запознал с молбата на ищцата за оттегляне на иска и той е изразил становище за уважаване на молбата. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено, поради следното: Видно от протокол от първото насрочено по гр.д. № 971 /2021 г. открито съдебно заседание на 19.01.2022 г. по приложеното към настоящото производство гр.д. № 971 /2021 г. на Айтоски районен съд ищцата Ф. Е. О., редовно призована, не се е явила, ответникът С. К. В. редовно призован, се е явил лично. Съдът е докладвал молба на ищцата Ф. Е. О. от 18.01.2021 г. с искане за прекратяване н производството поради оттегляне на иска. Ответникът С. К. В. е заявил на съда да уважи молбата и да прекрати производството. Молбата на Ф. Е. О. е приложена към делото. Съдът, като е взел предвид становищата на страните, е приел, че са налице процесуалните предпоставки на чл.232 ГПК, поради което е определил: не е дал ход на делото. Прекратил е на основание чл.232 ГПК производството по гр.д. № 971 /2021 г. по описа на АРС. Уведомил е страните, че определението му подлежи на обжалване с частна жалба седемдневен срок, който за ответника тече, считано от деня на постановяването на определението. Определението е съобщено и на Ф. Е. О. на 26.01.2022 г., не е обжалвано от нито една от страните и е влязло в сила. Никоя от страните не е направила никакви процесуални искания след постановяване на определението за прекратяване на производството. Към това може да се добави, че до момента на постановяване на определението ответникът С. К. В. не е имал упълномощен процесуален представител, нито е посочил да е направил разноски, нито е представил доказателства за това. По делото изобщо не е са представени от С. К. В. адвокатско пълномощно, списък на разноски, доказателства за разноски. Съгласно приетото с т.6 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска на основание чл.233 ГПК са различни от определенията за прекратяване на производството поради оттеглянето на иска на основание чл.232 ГПК. От изложеното следва, че молбата на С. К. В. за отмяна на влязло в сила определение по чл.232 ГПК е недопустима. Върховният касационен съд следва да се произнесе с определение, с което да я остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да прекрати. Поради това, че молбата за отмяна не може да бъде разгледана по същество, не следва да се излагат мотиви за това, че твърденията на процесуалния представител на С. К. В. са неверни и за неоснователността на доводите му. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на ответната страна за осъждане на молителя да и заплати 500 лева за адвокатско възнаграждение съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на тази сума. Воден от изложеното съдът