Определение № 115 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2021 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Подадена е от Х. Р. Х. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 353 от 02.06.2016г. по гр. д. № 1253/2014г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение № 285 от 23.11.2016г. по в.гр.д. № 383/2016г. на Кюстендилски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. Р. Х. срещу „ДАЛЕКС”ООД, [населено място], искове по чл.265, ал.2 ЗЗД за сумата 690,83лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и по чл.265, ал.1, пр.2, т.2 ЗЗД за сумата 844,40лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В молбата за отмяна се сочи по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като са изложени твърдения, че е налице ново писмено доказателство, което е от значение за правилното разрешаване на спора. Соченото доказателство е удостоверение, издадено на основание чл.19, ал.1 от Наредба излезлите от употреба МПС. Съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото доказателство. Видно то съдържанието на представеното удостоверение, същото е издадено на 03.11.2014 г. на Х. Р. Х., молител по делото. Исковата молба е предявена в съда на 16.07.2014 г., като първото по делото съдебно заседание е проведено на 10.02.2015 г. пред Районен съд – Кюстендил, т.е. към тази дата молителят е разполагал с представеното писмено доказателство. Предвид изложеното, молбата за отмяна е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС