Определение № 4854 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, чрез пълномощника Т. Цикова, срещу Определение № 10242/16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 6937/2025 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е върната касационната му жалба срещу Решение №1591/14.01.2026 г. по адм. дело №6937/2025 г. по описа на същия съд. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. По подробно изложени съображения в частната жалба Изп. директор на ДФЗ моли касационният състав да отмени определението на първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба – „Болгар фрут“ЕООД, чрез адв. Христов, представя отговор в срока по чл. 232 от АПК, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен договор за правна помощ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юриск. М. Гочева, е обжалвал Решение №1591/14.01.2026 г. по адм. дело №6937/2025 г. по описа на АССГ. Касационната жалба е била оставена без движение поради нередовности с Разпореждане №5750/12.02.2026 г. – касационният жалбоподател да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 213.21 евро по сметка на ВАС. За да върне касационната жалба първоинстанционният съд е приел, че в 7-дневния срок от връчване на съобщението на 20.02.2026 г., не са били отстранени нередовностите по касационната жалба. Касационната инстанция констатира, че с молба по електронен път от 25.02.2026 г., подписана с КЕП, с приложено платежно нареждане за внесена държавна такса в определения от съда размер, касаторът е отстранил нередовностите по касационната жалба. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК проверка за редовността и допустимостта на касационната жалба се извършва от съдията - докладчик в първоинстанционния съд. В случая първоинстанционният съд е извършил проверката по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК и като е констатирал, че не е внесена дължимата държавна такса, е оставил без движение касационната жалба. АССГ е приел, че в 7 - дневния срок от връчване на съобщението за касационната жалба не са били отстранени нередовностите по същата, поради което на основание чл.213а, ал.2, във връзка с чл.215 от АПК е върнал касационната жалба. Първоинстанционният съд, упражнявайки дадените му правомощия по чл. 213а, ал. 1 от АПК при неспазване на правилата за проверка за редовност и допустимост на касационната жалба е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили оспорения в настоящото производство акт. Съдът е изложил съображения за наличието на основания за оставяне без разглеждане на касационната жалба по чл.215, но е върнал същата поради неизпълнени указания - чл.213а, ал.1, изр. 2-ро от АПК. Проверката по чл.213а, ал.1, вр. с чл.212 и чл.213 от АПК е за редовност на касационната жалба, а тази по чл.231а, ал.2, вр. с чл.215 от АПК е за допустимост на касационната жалба. От представените по делото доказателства се установява, че разпореждането на АССГ за внасяне на определената държавна такса за касационното производство е изпълнено в срок. Определението следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд София – град за администриране на касационната жалба. Предвид изхода на спора, не следва да се присъждат разноски на ответната страна. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение