Определение № 71 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 700/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 8766 от 07.08.2017 г. на Е. В. Г. срещу разпореждане № 156 от 14.07.2017 г. по гр.д.№ 1697 от 2017 г. на съдия от Върховния касационен съд, ГК, първо г.о., с което е върната като просрочена подадената от Е. В. Г. частна жалба вх.№ 7620 от 06.07.2017 г. срещу определение № 344 от 13.06.2017 г. по гр.д.№ 1697 от 2017 г. на ВКС, ГК, първо г.о. В частната жалба се твърди, че Е. В. Г. е обжалвала в срок определението на ВКС, ГК, първо г.о. от 13.06.2017 г., тъй като е била уведомена за него по-късно, а не на посочената в съобщението дата- 28.06.2017 г.: защото отбелязаната като получател на съобщението от 28.06.2017 г. адв.Д. Н. към тази дата е била извън България и не е било възможно да получи съобщението. Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба вх.№ 8766 от 07.08.2017 г. е допустима: подадена е от легитимирано лице, в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок /частната жалбоподателка е била уведомена за разпореждането на ВКС, ГК, първо г.о. от 14.07.2017 г. на 31.07.2017 г., а частната жалба е подадена на 07.08.2017 г./ и срещу акт на ВКС, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.посл. ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.275, ал.2 ГПК и чл.262, ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тази частна жалба е неоснователна. В съответствие с доказателствата по делото в обжалваното разпореждане от 14.07.2017 г. е прието, че Е. В. Г. е била редовно уведомена за постановеното от ВКС, ГК, първо г.о. определение от 13.06.2017 г. на 28.06.2017 г. по реда на чл.51, ал.1 ГПК- чрез колега на пълномощника й адв.В. У.- адв.Д. Н.. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че е било невъзможно адв.Н. да получи съобщението на 28.06.2017 г., тъй като на тази дата тя се е намирала извън страната. Въпреки дадената на жалбоподателката двукратна възможност /с разпореждания от 22.02.2018 г. и от 22.03.2018 г./ да представи доказателства за това свое твърдение, такива не са представени. Напротив, представени са доказателства за отсъствието на адв.Д. Н. К. от България не на 28.06.2017 г. /когато е получила съобщението за определението от 13.06.2017 г./, а за предходен период от време- от 17.05.2017 г. до 01.06.2017 г. Предвид на изложеното обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на гражданска колегия