Определение № 115 от 02.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е решение от 27.09.2012г. по гр.д.№10654/ 2012г., на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. чл.225 КТ. С определение от 23.05.2013г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалба на [фирма]. С молба от 27.05.2013г. процесуалният представител на ответника по касационната жалба Н. Н. е поискал да се допълни определението, с което не е допуснато касационно обжалване, като му бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В писмен отговор от 28.03.2014г. жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител, прави искане да не бъдат присъждани разноски или същите да бъдат присъдени в намален размер. Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. приема за установено следното: С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по жалба е основателно. Настоящият съдебен състав намира, че е основателно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид даденото тълкуване в т.16 ТД№6/2012 на ОСГК ТК на ВКС, а именно, че: „Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения”, т.е. в случая той е в размер на 150 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото има основание претендирания размер на адвокатско възнаграждение да бъде намален от 1700 лева на 850 лева, която сума следва да бъде заплатена от [фирма] на Н. Н.. Предвид изложените съображения, съдът