Решение № 10062 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16047/2009 г.

Решение № 10062 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16047/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валя Маринова Йочева от гр. Плевен, против Решение № 517/26.10.2009 г., постановено по адм. дело № 418/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 150801025/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред, освен това чрез представените от жалбоподателката доказателства е доказано, че имущественото и финансово й състояние, както и това на нейното семейство, съответстват на направените разходи. В тази връзка поддържа, че е доказано получаването на парични средства като дарение от близки роднини, от внос на валута по митнически декларации, от изплащане на парични суми на съпруга й за реализирани печалби от залози в играта "Еврофутбол", както и по договори за заем между съпруга й и три физически лица. Съдът неправилно е тълкувал събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи и е постановил неправилно решение. По съображения в този смисъл, поддържани и в писмени бележки от пълномощника адв. Нина Нинова, касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмено възражение от пълномощника юрисконсулт Вася Василева се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът е постановил решението при изяснена фактическа обстановка и след подробно обсъждане на събраните доказателства, при което е достигнал до обосновани и правилни изводи. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Валя Маринова Йочева против РА № 150801025/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 193/13.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. Жалбоподателката е осъдена да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1279 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно са определен данъчните задължения на жалбоподателката по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2002 г. - 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е описал извършените при ревизията процесуални действия на органите по приходите и на ревизираното лице, описал е установените факти и обстоятелства, свързани с размера на получените доходи и приходи от жалбоподателката и от съпруга й, както и направените разходи, при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност /СИО/. С протокол № 802522/08.12.2008 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършваната ревизия на съпруга на жалбоподателката Марио Цветанов Йочев. Според подадената писмена декларация, за ревизирания период жалбоподателката е получавала доходи от трудови правоотношения с ОДЗ № 7 "Снежанка", община Плевен, получила е доходи от продажба на апартамент, а при гостувания в чужбина през 1992 г. е придобила 1700 щатски долара /щ. д./; наред с това е декларирала, че към 01.01.2002 г. е разполагала с налични парични средства в размер на 23650 лв., придобити, както следва: 9650 лв. от баба й Гана Иванова Колева през 2001 г. и 14000 лв. от родителите й през 1998 г. Съдът е приел, че не е доказано получаването на посочените средства от бабата и от родителите на жалбоподателката, като е посочил, че в тази връзка не са представени доказателства, въпреки че са изискани от органите по приходите. Фактическите констатации в РА не са оборени, включително и със свидетелки показания, които според съда са допустими в случая на основание чл. 57, ал. 2, т. 2 ДПК, вр. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като твърденията са, че са налице дарствени сделки между роднини по права линия. Във връзка с твърденията за предоставяне на съпруга на жалбоподателката на парични средства по договори за заем от лицата Сергей Петров, Петко Загорски и Николай Богданов, съдът е приел за основателни доводите на органите по приходите, че тези лица не са получавали възнаграждения, позволяващи им спестяването на такива суми, както и че липсват доказателства за реалното предаване на сумите, не са доказани също твърденията за обмяна на валута и реализирана от това печалба от страна на Петко Загорски, както и твърденията, че според уговорката с Николай Богданов е следвало да му бъде предоставено жилище за обезщетение срещу предоставените средства. Съдът е посочил, че в съдебното производство е открито производство по оспорване на представените договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция и приемо-предавателни протоколи към тях, както и на договорите за заем, сключени между съпруга на жалбоподателката и третите лица. В тази връзка съдът е посочил, че оспорените документи представляват частни свидетелстващи документи, които са оспорени от ответника и доказателствената тежест за установяване на истинността им пада върху жалбоподателката, тъй като документите не съдържат подпис на оспорващата ги страна. Въпреки дадените изрични указания за представянето на доказателства, такива не са представени, поради което съдът е признал оспорените документи за неистински и ги е изключил от доказателствата по делото. Поради това че жалбоподателката не е представила доказателства за извършените от нея разходи за издръжка и живот, при определяне на тези разходи, правилно органът по приходите се е позовал на справка на Териториалното статистическо бюро - Плевен за общия разход и други потребени средства от домакинствата средно на лице. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че неправилно приходните органи са се позовали на писмо с изх. № 213/30.09.2008 г. на ТСБ - Плевен, изведено от разпоредбата на чл. 25 от Закона за статистиката. В тази връзка е посочил, че в случая не се касае до оповестяване на индивидуални данни за определено лице, по отношение на което същите да не могат да бъдат използвани пред съдебната власт, а става въпрос за общи данни за цялото население на областта. По съображения в този смисъл съдът е направил крайния извод, че за ревизираните периоди правилно са определени данъчната основа и размера на съответните данъчни задължения на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните доказателства по делото и доводите на страните, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и преценка на доказателствената сила на относимите доказателства. В резултат на това съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Пред настоящата инстанция не съществува спор относно наличието на основание за определяне на данъчната основа по реда да на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В съответствие със събраните при ревизията доказателства, обоснован е изводът, че получените приходи, доходи и безвъзмездно получени средства на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Правилен е изводът, че при определяне на данъчната основа по особения ред не са допуснати процесуални нарушения, а извършеният анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК включва всички относими обстоятелства и събрани данни за доходите и разходите на лицето, при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност. Съдът правилно е отчел факта, че през ревизираните периоди жалбоподателката е била в граждански брак с Марио Цветанов Йочев, на когото също е извършена ревизия по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчните задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 2004 г. - 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., приключила с издаването на РА № 150800974/12.03.2009 г. Този ревизионен акт е обжалван по съдебен ред, като по жалбата е образувано адм. дело № 417/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, приключило с Решение № 525/02.11.2009 г., с което изцяло е отхвърлена жалбата против РА. Против решението е подадена касационна жалба от Марио Йочев, по която е образувано адм. дело № 15848/2009 г. по описа на ВАС, първо отделение, което е висящо пред настоящия съдебен състав и в тази връзка са служебно известни на съда съдържанието на постановеното решение, наведените от страните доводи и представените доказателства. Тези факти и обстоятелства са известни и на страните в настоящия процес, доколкото ответникът е един и същ, а жалбоподателите по двете дела са съпрузи, поддържат аналогични доводи и съображения, освен това в първоинстанционното производство съдът се е произнесъл по искане направено от пълномощника на жалбоподателката за обединяване на двете дела пред Административния съд за постановяване на общо решение. Според съдържанието на подадената касационна жалба, пред настоящата инстанция се оспорват само изводите на съда относно установените приходи за ревизираните периоди, конкретно относно получаването на парични средства като дарение от роднини на жалбоподателката, от внос на валута по митнически декларации, от изплащане на парични суми на съпруга й за реализирани печалби от залози в играта "Еврофутбол", както и по договори за заем между съпруга й и три физически лица - Петко Димитров Загорски, Николай Богданов Богданов и Сергей Петров Петров. Относно твърдението на жалбоподателката за получени парични средства в размер на 9650 лв. от баба й Гана Иванова Колева и в размер на 14000 лв. от родителите й, изводите на съда са правилни. По делото не са представени никакви доказателства за предоставянето на средствата от бабата на жалбоподателката, което според твърденията на последната е осъществено през 2001 г. Събирането на обяснения от трето лице в случая е било невъзможно, поради това че бабата е починала пред 2004 г. Жалбоподателката не е представила други доказателства, от които да се установява предоставянето на сумата, нито такива, които да установяват обективната възможност на бабата да притежава спестени средства в посочения размер. Относно сумата 14000 лв., за която се твърди, че е предоставена от родителите на жалбоподателката през 1998 г., е събрано писмено обяснение от майката Наталия Колева, според което средства в размер на 14000 лв. са предоставени от нея и са били спестени от трудовото й възнаграждение през годините. От представеното копие от трудовата книжка на Наталия Колева се установява размера на получаваното от нея възнаграждение през периода от 16.11.1974 г. насетне, но от размера на посочените възнаграждения не може да бъде направен обоснован извод за обективна възможност да бъде спестена сума в размер на 14000 лв. към 1998 г., когато според твърденията на жалбоподателката й е предоставена сума в този размер, като се отчете и факта за необходимите средства за издръжка на лицето и членовете на семейството й. Наред с това, налице е несъответствие между твърденията на жалбоподателката и обясненията на майка й относно това от кого са предоставени средствата, като първата твърди, че са й предоставени от двамата родители, а втората - че е предоставила цялата сума сама. От бащата на жалбоподателката не са събрани писмени обяснения, като същият не е намерен на адреса, а от обясненията и представеното удостоверение от майката на жалбоподателката е установено, че от 2005 г. двамата са разведени. Предвид изложеното, обоснован е извода на първоинстанционния съд, че не е доказано получаването на парични средства от бабата и родителите на жалбоподателката. Относно твърденията за предоставяне в заем на съпруга на жалбоподателката на парични суми от посочените физически лица - Петко Димитров Загорски, Николай Богданов Богданов и Сергей Петров Петров, изводите на съда също са правилни. Сключените договори между съпруга на жалбоподателката Марио Цветанов Йочев от една страна и всяко от физическите лица, за които се поддържа, че са предоставили парични средства в заем, съответно от 24.11.2004 г. с Петко Загорски за сумите 11650 щ. д. и 16700 лв., от 21.11.2006 г. с Николай Богданов за 52450 евро и от 07.06.2006 г. със Сергей Петров за сумите 13200 щ. д. и 14500 лв., не доказват, че тези средства действително са предоставени. Подписаният договор установява единствено факта на постигнатото между страните съгласие относно съществените елементи на сделката, включващи правата и задълженията на страните, но не представлява доказателство за изпълнението на поетите задължения. По делото не са представени доказателства за действителното предоставяне на посочените парични средства, което е от съществено значение предвид реалния характер на договора за заем. Между страните по договорите не са съставени разписки за предаване на сумите, което е безспорно по делото. Съставянето на декларации за целите на ревизията, в които лицата твърдят, че са предоставили средствата, не може да обоснове извод за предаване на сумите. Декларациите на лицата, за което се твърди, че са предоставили средствата представляват писмено свидетелско показание, което е недопустимо доказателствено средство предвид ограничението по чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим субсидиарно. Нотариалната заверка на подписите на тези декларации не променя доказателствената им сила, нито игнорира изискванията за допустимостта им като доказателствено средство. Наред с горното, следва да се посочи, че правилно са обсъдени от органите по приходите доказателствата, свързани с обективната възможност на трите физически лица да предоставят на Марио Йочев парични средства в посочените размери. Обосновани са изводите, че не е доказано тези лица да са разполагали с парични средства в посочените размери към датата на сключване на съответния договор, когато според твърденията на жалбоподателката са предоставени средствата. Твърденията за начините, по които са придобити съответните суми от лицата, сочени като заемодатели, за начините, по които са увеличени и спестени през годините, не са доказани, а освен това, съпоставени с липсата на разписки за предаване на сумите по договорите за заем, както и уговорките за връщане след период от няколко години и дължимост на лихва само след изтичане на този период, са също така икономически, логически и житейски необосновани. Не са доказани твърденията на жалбоподателката, че към началото на ревизираните периоди е разполага със сумата 1700 щ. д., които е придобила от внос на валута по митнически декларации от 1992 г. Въпреки наличието на посочените декларации, липсват доказателства, че тази валута е била на разположение на жалбоподателката към 01.01.2002 г. Подобен извод не може да бъде изведен от данните по делото и същевременно е логически и житейски необоснован, предвид установените разходи на жалбоподателката и семейството й за придобиване на имущество преди тази дата. Първоинстанционният съд не е обсъдил представените в съдебно заседание на 15.07.2009 г. писмени доказателства от жалбоподателката за изплатени суми от залагания в "Еврофутбол". Необсъждането на тези доказателства не представлява в случая съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нито е довело до необоснованост на решението, тъй като тези доказателства не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства. Представените документи представляват общо 75 броя разписки за изплатени суми от залагания в "Еврофутбол" през 2006 г. и 2007 г. Същите не са поименни, а суми до 2000 лв. /каквито са сумите по всички представени документи/ по принцип се изплащат на приносител, поради което от тези документи не може да се направи обоснован извод, че са изплатени на съпруга на жалбоподателката. Като аргумент в подкрепа на този извод следва да се посочи факта, че твърдения за доходи с подобен произход се правят едва в съдебното производство и то само в производството по обжалване на РА на Валя Йочева, но не и в това по обжалване на РА на съпруга й. Освен това, сумите по документите по принцип не представляват печалба, а само изплатени суми, чийто размер е в зависимост от размера на заложената сума и съответния коефициент за изчисляване на печалбата от залога. Предвид изложеното, от представените доказателства не могат да се направят изводи, различни от направените от съда. Пред настоящата инстанция не се оспорват изводите на първоинстанционния съд за тава, че не е доказано получаването на приходи от селскостопанска продукция. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че настоящият състав споделя направените изводи, тъй като на първо място липсват доказателства за изплащане на парични суми от търговското дружество "Агрострой - 2004" ЕООД на ревизираното лице. Както се посочи, договорът установява единствено факта на постигнатото съгласие относно правата и задълженията на страните по този договор. Представените приемо-предавателни протоколи към двата договора от 2006 г. и 2007 г. - от 26.05.06 г., 07.07.06 г. и от 03.10.06 г. за предаване на билки /съответно 350 кг. цвят бъз сух, 430 кг липа суха и 8750 кг суров плод от кестен/, както и от 04.06.07 г., 13.07.07 г., 03.10.07 г. и 18.10.07 г. /съответно за 220 кг цвят бъз сух, 180 кг липа суха, 1050 кг стрък бабини зъби, сухи, както и 10100 кг суров плод от кестен/ са частни писмени свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Поради това и предвид факта, че са оспорени изрично от представителя на приходната администрация, съдът обосновано е направил извода, че не е доказано съответствието на удостоверените с тях факти с обективната действителност. Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че посочените в приемо-предавателните протоколи значителни количества на предадени билки изискват специални условия за сушене, съхранение и транспортиране /предвид обема на суровите и на сушените билки и теглото им/, за каквито не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи. Изводите на първоинстанционния съд във връзка с размера на обичайните разходи не се оспорват пред настоящата инстанция, но въпреки това, следва да се посочи, че се споделят от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 25 от Закона за статистика, на която се основават доводите на ревизираното лице, не намира приложение в случая, тъй като установява ограничение за използване като доказателство на данните получени от самото лице. За целите на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са използвани не конкретните данни предоставени от лицето, а обобщени статистически данни от Териториалното статистическо бюро. По изложените съображения, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Следва да се подчертае, че при съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице, както правилно е посочил в решението първоинстанционният съд. Съобразно извършения анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК правилно е определена данъчната основа и размера на данъчните задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за всяка от ревизираните години през периода 2002 г. - 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора за производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Наред с това от първата инстанция вече е присъдено възнаграждение, което съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е дължимо еднократно за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,