Определение № 388 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3293/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 4950 от 07.03.2014 г.. по ч. гр. д. № 3795/2013 г. на СГС, VІ г. о., с което е потвърдено разпореждане от 24.08.2012 г. по ч. гр. д. № 31932/2012 г. на СРС, 43 с-в, съдържащо се в заповедта за изпълнение, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист въз основа на нея. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, но е недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Законът не е предвидил, че въззивното определение без оглед на това дали се уважава или отхвърля жалбата, подлежи на касационно обжалване, от което може да се направи извод, че заповедното производство е двуинстанционно. След като заповедното производство е двуинстанционно по аргумент и от чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените в това производство определение. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 8 на ТР № 4 от 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Подадената частна жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане като се прекрати образуваното по нея производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.