Решение № 926 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите гр. София, чрез юрисконсулт Перова, срещу Решение № 27425 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 6055/2024 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която са уважени предявените против нея искове за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 432 лева и 960 лева за извършени правни услуги по изготвяне на възражения срещу два ревизионни доклада. Излага доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените срещу нея искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Италиан фуудс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Петров, взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Иска присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от "Италиан фуудс" ЕООД против Национална агенция за приходите (НАП) гр. София обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита във връзка с образувани пет ревизионни производства, ведно със законната лихва върху тях от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил изцяло предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – причинени са вреди, които са в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни актове на ответника и уважени възражения срещу ревизионни доклади. Решението е обжалвано в частите относно присъдените обезщетения за имуществени вреди в размер на 432 лева с ДДС за извършени правни услуги по оспорване на РД N9 Р-22221421006899-092-001/25.07.2022 г. с искане за присъждане на лихви, което възражение е уважено с издадения РА № Р-222214221006899-091-001/10.08.2022 г. и в размер на 960 лева с ДДС за извършени правни услуги по оспорване на РД № Р22002223006299-092-001/12.04.2024 г., което възражение е уважено с издадения РА № Р22002223006299-091-001/30.04.2024 г., като в останалата част е необжалвано и влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от уважените с ревизионните актове възражения срещу ревизионните доклади в частите, с които по отношение на дружеството ищец не е предвидено в задължението за възстановяване на надвнесени суми за данък върху добавена стойност да бъдат включени и дължимите законни лихви. Правилно е прието в обжалваното решение, че се претендират разноски, които не са основани на отменени като незаконосъобразни актове, а на уважени възражения, изготвени от упълномощения от дружеството ищец адвокат, в производствата по издаване на ревизионни актове. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразна административна дейност. Съгласно чл. 117, ал. 5 ДОПК ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Възражението по ревизионния доклад е процесуален инструмент за защита на ревизираното лице, който задължава органите по приходите да разгледат представените нови доказателства и аргументи, преди да издадат ревизионния акт. То може да доведе до промяна на констатациите, намаляване на задълженията или прекратяване на ревизията, ако се докаже неточност. Независимо от обстоятелството, че ревизионният доклад не подлежи на самостоятелно обжалване, следва да се отбележи, че съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, същият се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. В случая въз основа на подадените възражения органът по приходите е преразгледал констатациите си, установил е незаконосъобразна сума за възстановяване и е определил нова, в по-голям размер, поради което следва да се направи извод за наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, основани на незаконосъобразна административна дейност. В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения за нуждите на проведените административни производства. По делото се установява изпълнение на правни услуги от страна на адвоката, чрез извършване на дължимите се действия, относими към производството по издаване на ревизионен акт установяващ надвнесени суми за възстановяване ведно със законните лихви. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на закона и необоснованост на решението в обжалваната му част поради липсата на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и заплатените адвокатски възнаграждения за нуждите на административното производство. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при подаване на възражение срещу ревизионния доклад и при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита в хода на ревизионното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и такива вреди се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни констатации или акт. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. По делото не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, в който да е определено дължимо се възнаграждение за предоставяне на правна помощ, в който договор да е определен и начина на плащането му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение