Определение № 9519 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение05.10.2026 г.докладчик Таня Дамянова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 1097/01.07.2026 г., постановено по административно дело № 192/2026 г. по описа на Административен съд – Смолян. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд при съобразяване с дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „“ЛН Корпорейшън“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Смолян, против определение № 1097/01.07.2026 г., постановено по административно дело № 192/2026 г. по описа на Административен съд – Смолян. Оплакванията в частната жалба са за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – областен управител на област Смолян, оспорва частната жалба и излага подробни съображения относно нейната неоснователност в представен писмен отговор. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, при извършената проверка съобразно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С оспореното определение АС – Смолян е оставил без разглеждане жалбата на „ЛН Корпорейшън“ ЕООД срещу отказа на областния управител на област Смолян, материализиран в писмо № АК-02-1238#2/19.05.2026 г., с което се отказано откриването на процедура по чл.45а от ЗДС за прекратяване на съсобственост по подадено от дружеството заявление вх. № 02-12-1238/12.05.2026 г. От приложената административна преписка се установява, че дружеството-жалбоподател депозира заявление вх. № АК-02-12-1238/12.05.2026 г. за прекратяване на съсобствеността на дружеството с държавата по отношение на УПИ ІІ-2-За хотелски комплекс, кв. 1 по плана на к.я. Язовира, к.к. Пампорово. Поискано е да се възложи на независим оценител изготвянето на пазарна оценка на частите от поземлени имоти 67653.14.1 и 67653.14.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, община Смолян, област Смолян, попадащи в УПИ ІІ-2-За хотелски комплекс, кв. 1, по плана на к.я. Язовира, к.к. Пампорово и след изготвяне на оценката да се издаде заповед по чл. 45а от ЗДС за продажба на частта на държавата в съсобствения недвижим имот: УПИ ІІ-2-За хотелски комплекс, кв.1, по плана на к.я. Язовира, к.к. Пампорово, както следва: - от поземлен имот 67653.14.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Смолян, общ. Смолян, обл. Смолян - 2 494 кв.м; - от поземлен имот 67653.14.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Смолян, общ. Смолян, обл. Смолян - 3 452 кв.м. С писмо № АК-02-12-1238#2/19.05.2026 г. областният управител на област Смолян уведомява дружеството-жалбоподател, че няма законово основание за откриване на процедура по чл. 45а от ЗДС за прекратяване на съсобственост, поради липса на предмет. В писмото се сочи, че дружеството е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор 67653.14.2, ведно със сградите в него с идентификатори 67653.14.2.4 и 67653.14.2.5., а съседните поземлени имоти с идентификатори 67653.14.1 и 6765314.6 (по отношение на които заявителят претендира съсобственост) са собственост изцяло на държавата, за което има издадени Актове за частна държавна собственост № 4056/27.11.2015 г. и № 4057/2711.2015 г. Тъй като трите поземлени имота са напълно самостоятелни обекти на правото на собственост и по отношение на който и да е от тях липсва съсобственост между дружеството и държавата, според областния управител не е налице законно основание за откриване на процедура по чл.45а от ЗДС. Първоинстанционният съд обосновава извод за недопустимост на оспорването поради това, че оспореното писмо, видно от съдържанието му, има изцяло уведомителен характер. Според съда в писмото са описани факти, касаещи собствеността на процесните поземлени имоти и е посочено, че няма законово основание за откриване на процедура по чл. 45а от ЗДС за прекратяване на съсобственост поради липса на предмет. След като констатира, че в писмото липсва разпоредителна част, няма предписания или нареждане, съдът приема, че с него не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Поради това първоинстанционният съд счита, че писмото не е годен административен акт, подлежащ на оспорване. При липсата на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото. Определението е неправилно. Предметът на съдебното оспорване се извежда от изложените в жалбата, с която съдът е сезиран, фактически и правни твърдения. Дължимото от съда произнасяне е по формирания петитум/искане на жалбоподателя. Видно от съдържанието на подадената до Административен съд - Смолян жалба, дружеството оспорва постановения от областния управител на област Смолян изричен отказ за откриване на процедура по чл.45а от ЗДС. В петитума е направено искане за отмяна на този отказ и за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за открие процедурата по чл.45а от ЗДС. При така очертания предмет на съдебен контрол, съдът е следвало да определи характера на оспорения пред него административен акт. При това следва да се отбележи, че при определяне на вида на акта предимство има съдържанието му, а не формата и наименованието му. В настоящата хипотеза оспореното писмо представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Съобразно разпоредбата на чл. 197 от АПК, този отказ подлежи на обжалване като разглеждането на жалбата се осъществява по реда на чл.198 и следващите от АПК (глава десета, раздел IV). Това налага и категоричния извод, че производството пред административния съд е допустимо и депозираната жалба следва да бъде разгледана по посочения ред. След като дружеството е отправило до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, за органа възниква задължение да се произнесе по искането по същество или да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. В настоящата хипотеза Административен съд - Смолян не е разгледал и не се е произнесъл по съществото на сложения пред него за разглеждане правен спор - изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган да се произнесе по искането, с което е сезиран. Като е приел извод за недопустимост на подадената жалба поради липса на годен за оспорване административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за произнасяне по съществото на спора в производство по чл. 197 и сл. АПК. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

7