Определение № 3 от 15.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2018 г.

С определение по чл. 288 ГПК № 277 от 31.05.2019 г., постановено по делото, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, не е допуснал касационно обжалване на решение № 239 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 56/2018 г. на Софийския окръжен съд. Съдът е сезиран с молби вх. №№ 10694 и 10695 от 11.12.2019 г., подадени от П. М. Н., в качеството й на касатор по делото, както и като законен наследник на другия касатор – И. П. Д., починала на 14.02.2019 г., с които се иска връщане на заплатените по касационните жалби държавни такси (по 30 лв. за всяка жалба). В молбите се твърди, че П. Н. и И. Д. са били освидетелствани с решения на ТЕЛК като лица с намалена трудоспособност, поради което не дължат държавна такса по делото на основание чл.5, б. „о“ ЗДТ. Моли се заплатените суми да бъдат върнати на основание чл.4б ЗДТ. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение намира, че не е налице законово основание за връщане на сумите, заплатени по касационните жалби, по които е било образувано настоящото дело. Съображенията му за това са следните: Обстоятелството, че лице е с установена намалена трудоспособност, само по себе си не освобождава същото от задължението за заплащане на държавна такса за съдебно производство. Визираната в молбите разпоредба на чл. 5, б. „о“ ЗДТ не намира приложение в настоящия казус, тъй като съгласно нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, но не във всички случаи, когато се дължи заплащане на държавна такса, а в изрично посочени хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Същевременно не е налице разпоредба в ГПК, по силата на която П. Н. и И. Д. да се считат освободени от заплащане на държавни такси в производството пред съда. Двете са могли, при наличието на съответните законови предпоставки, да поискат освобождаване от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, но не са сторили това. Предвид приключването на делото с влязъл в сила съдебен акт, понастоящем е преклудирана и възможността за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,