Определение № 128 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 515/2020 г.

Производството е по чл.84, ал.1 ГПК. Обжалвано е р г. по в.гр. д. № 1168/2019г. на АС София, с което е потвърдено решение № 7865 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 15518/2016 г. по описа на Софийския градски съд, за частично уважаване иск по по чл. 45 ЗЗД. С определение № 328 от 08.05.2020 г. по гр.д.№515/2020 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е дал указания на касатора Е. Г. Т. да внесе държавна такса в размер на 960 лева. С молба вх.№ 3522 от 19.05.2020 г. жалбоподателят счита, че следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса, тъй като са налице предпоставките за освобождаването му от внасянето на държавна такса предвидени в чл. 83, ал.1, т.4 ГПК. Върховният късъционен съд, състав на четвърто г.о. приема следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил М. А. на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на Е. Г. сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания претърпени от нейната майка, причинени от ПТП на 10.12.2016г., ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 2000 лева до претендираните 50 000 лева. Съдът е констатирал, че с присъда № 299 от 07.12.2017г., постановена по нохд № 5155/2017г. на Софийския градски съд, НО, 7 състав М. А. е признат за виновен за настъпилото ПТП на 10.12.2016г., т.е. че са причинени вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. При тези данни настоящият състав на IV г.о. на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 1, т.4 ГПК и жалбоподателката следва да бъде освободена от внасянето на държавна такса за настоящото касационното производство. Предвид изложените съображения, съдът