Определение № 9711 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на “Матони“ ЕООД, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Николов, срещу определение № 920 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 205/2026 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против незаконосъобразен /в това число нищожен/ мълчалив отказ на кмета на Община Хитрино, формиран по искане вх. № 26-00-196/16.10.2025 г., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на определението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и необосновано. Претендира се прогласяване нищожността на обжалваното определение, а в условията на евентуалност обезсилване или отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдебен състав. Ответникът – кмета на Община Хитрино, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество –неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Шумен е приел, че по искане, наименовано „Уточнения и искания“, на „Матони“ ЕООД от 16.10.2025 г., с което се представя съдебна практика и пълномощно към вече подадено заявление с вх. № 26-00-159/21.08.2025 г., не е възникнало ново задължение за кмета на Община Хитрино да се произнесе с индивидуален административен акт, респективно - няма формиран мълчалив отказ. Според съда липсата на надлежно сезиране не поражда задължение за произнасяне от страна на ответния орган, поради което липсва формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Така постановеното определение е правилно. Предмет на оспорване пред административния съд е мълчалив отказ на кмета на Община Хитрино да се произнесе по подадено от Матони“ ЕООД заявление с вх. № 26-00-196/16.10.2025 г., наименувано „Уточнения и искания“, относно искане за разрешаване на градоустройствена процедура по чл. 135 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 134 от ЗУТ. Това заявление е подадено във връзка с предходно подадено от дружеството заявление с вх. № 26-00-159/21.08.2025 г. за разрешаване изработване на проект за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на Община Хитрино и проект на подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за поземлен имот с идентификатор 73050.2.48. Изрично в подадено заявление от 16.10.2025 г. се сочи, че е по преписка № 26-00-159/21.08.2025 г., както и че с него в срока за произнасяне по внесеното от дружеството искане за разрешаване на процедура за разрешение за изменение на ОУП се правят правни и фактически уточнения. В това искане се посочва още, че се прави изрично уточнение, че дружеството е поискало частично изменение на ОУП в обхват съобразно внесеното мотивирано предложение, както и да се разреши едновременно с това да се изготви и план за застрояване. Към искането са приложени само съдебна практика и адвокатско пълномощно. С оглед съдържанието на така подаденото искано и след анализ на представените по делото доказателства, включително и направените уточнения от жалбоподателя в хода на съдебното производството, настоящата съдебна инстанция намира, че административният съдът е достигнал до правилния извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК, като насочена срещу акт, който не е годен за обжалване. Противно на твърдяното в частната жалба, подаденото от дружеството „Уточнения и искания“ с вх. № 26-00-196/16.10.2025 г. не инициира ново административно производство, а е подадено във връзка с предходно подадено от дружеството заявление по преписка с № 26-00-159/21.08.2025 г., която и изрично е посочена в него. Ето защо, правилно съдът е приел, че с оглед съдържанието на процесното заявление за административния орган не е възникнало ново задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, тоест няма формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебната практика, на която се позовава частният жалбоподател, е неотносима към настоящия спор и касае различна фактическа обстановка. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,