Определение № 3271 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 450/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. от [населено място], общ. Габрово, подадена чрез адв. В. Спасова, срещу Определение № 1613/03.12.2025г., постановено по адм. дело № 370/2025г. по описа на Административен съд - Габрово. С посоченото определение е: 1) оставена без разглеждане жалбата на И. Д. Д. срещу мълчалив отказ на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по нейна жалба, подадена на 07.05.2025г. срещу Експертно решение № 91559/49/29.04.2025г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ "Д- р С. Х." ЕООД, гр. Севлиево; 2) прекратено производството по делото на осн. чл. 159, ал. 1 от АПК и 3) И. Д. Д. е осъдена, да заплати на НЕЛК сума в размер от 200. 00 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), в срока по чл. 232 от АПК, чрез юрисконсулт Е. Дурчова, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба като подадена в срок и от надлежна страна за допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане жалбата на И. Д. Д. срещу мълчалив отказ на Националната експертна лекарска комисия да се произнесе по оспорено решение на ТЕЛК. Прието е, че непроизнасянето на специализирания състав на НЕЛК по жалба против Експертно решение № 91559/49/29.04.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Д- р С. Х." ЕООД гр. Севлиево, в случая не формира мълчалив отказ, поради което не е налице акт, който да подлежи на оспорване - чл. 159, ал. 1 от АПК. Изложени са мотиви, че срокът по чл. 47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с решение на НЕЛК по обжалването на ЕР е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. По изложените аргументи съдът приема, че обжалваният мълчалив отказ на НЕЛК не е годен за оспорване административен акт, поради което жалбата на И. Д. Д. като недопустима е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. При осъществената касационна проверка на първоинстанционния съдебен акт, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира от правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) законодателят е регламентирал реда, по който се правят обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността, като в т. 4 от същия текст изрично е посочено, че на съдебен контрол подлежат само решенията на НЕЛК. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗЗ, органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Според тази норма, Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. С разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), законодателят е предвидил срок от три месеца, считано от датата на постъпване на медицинските документи, в който Националната експертна лекарска комисия следва да постанови своите решения по жалби срещу решения на ТЕЛК. Административният съд правилно е приел, че както общата процесуална уредба по действащия АПК, така и специалната по Закона за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ, и Наредбата за медицинската експертиза, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно-отменителни функции при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ е специализираният състав на НЕЛК. Административното обжалване на ЕР на ТЕЛК и постановяването на мотивирано решение на НЕЛК са въведени от законодателя като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, тъй като предмет на оспорване пред съда е решението на НЕЛК. Непроизнасянето на административния орган в нормативно установения срок обаче не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на оспорване по съдебен ред в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК., т. к. срокът по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с решение на НЕЛК по обжалването на ЕР е инструктивен, а не преклузивен, както обосновано е посочил и решаващият състав. В този смисъл са неоснователни изложените в частната жалба доводи, че е налице мълчалив отказ на НЕЛК да се произнесе по нейна жалба от 07.05.2025 г. Предвид горното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, което е отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производството по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, т. к. недопустимата жалба не би могла валидно да сезира съда с искане да разгледа спора по същество. При наличието на отрицателна процесуална предпоставка, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство. Възражението в частната жалба по отношение на присъдените разноски е основателно. С Определение № 1314/08.10.2025 г. по първоинстанционното дело, съдът е освободил жалбоподателката от заплащане на държавна такса по производството в размер на 10 лева. Въз основа на Определение № 1372/16.10.2025 г. по първоинстанционното дело, съдът е предоставил на лицето безплатна правна помощ, изразяваща се в назначаване на процесуален представител, като е извършена преценка за затруднено финансово и имуществено положение и липса на достатъчно средства, но въпреки това е осъдил оспорващата да заплати многократно по-голямо юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева в полза на ответника по жалбата. В конкретната хипотеза правният извод за липса на възможност за заплащане на държавната такса се отнася и за възможността за заплащане на разноски. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Административен съд – Габрово съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Първоинстанционното определение следва да бъде отменено в частта за разноските. Водим от горните съображения и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 235 АПК и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,