Решение № 4266 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2025 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Х. Е. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], община Гоце Делчев, област Благоевград, чрез адвокат Н. Гьошев, срещу решение № 3792 от 07.08.2025 г. по адм. д. № 1501/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Х. Е. Б. срещу решение № 01/311/00719/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8502 от 20.03.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с което на ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, правоприемник на ЕТ „Х. Б.“ (заличен) и на Х. Е. Б., осъществявала дейност като ЕТ „Х. Б.“ е определена финансова корекция в размер на 373 962,73 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, както и финансова корекция в размер на 37 396,27 лв. за неизпълнение на основната цел на мярката и проекта, по отношение на устойчива заетост. С касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се също, че от страна на първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени решението за налагане на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Мейзинева и адвокат Гьошев, които поддържат жалбата. Представят молба с формулирано искане за спиране на производството по делото, поради наличието на висящо съдебно производство по оспорване на законосъобразността на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт Д. Колева, с което касационната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 01/311/00719/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8502 от 20.03.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" – гр. София, с което на ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, правоприемник на ЕТ „Х. Б.“ (заличен) и на Х. Е. Б., осъществявала дейност като ЕТ „Х. Б.“ е определена финансова корекция в размер на 373 962,73 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, както и финансова корекция в размер на 37 396,27 лв. за неизпълнение на основната цел на мярката и проекта, по отношение на устойчива заетост. За да отхвърли жалбата на Х. Е. Б., срещу оспорения индивидуален административен акт на ДФЗ административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти, че при извършена проверка на място за изпълнението на проекта, в периода от 19.06.2019 г. до 24.06.2019 г., е констатирано, че инвестицията е изпълнена, но бизнес планът по отношение на поетите ангажименти за осигуряване на трудова заетост на 8 броя лица и на финансовите показатели не е изпълнен. Проверката е извършена в присъствието на Х. Б. на 21.06.2019 г. и е констатирано, че осигурените на пълен работен ден лица са трима и едно лице на половин работен ден, а постигнатите финансови показатели - приходи от нощувки и продажби в кафе-аперитива и магазина, са 0,00 лв. за 2015 г. и 2016 г., 1 478,74 лв. за 2017 г. и 4 440,38 лв. за 2018 г. На 18.07.2019 г. е извършена повторна проверка на място, при която е установено, че обектите – къща за гости и кафе, функционират, въведени са в експлоатация на 28.07.2015 г., но магазинът не работи. Установено е още, че приходите от нощувки, кафе-аперитив и магазин са в размер на 7,83 лв. за 2016 г., в размер на 1 478,74 лв. за 2017 г., в размер на 4 440,38 лв. за 2018 г. и в размер на 4 777,07 лв. за 2019 г. Относно трудовата заетост в предприятието на едноличния търговец е установено при справки в регистрите на НАП, че към 31.12.2016 г. работещите по трудов договор лица са пет, като за четири трудовите договори са сключени на 08.06.2016 г. За 2017 г. сключените нови трудови договори са три – от м.08.2017 г., от м. 06.2017 г. и от м. 10.2017 г., а един е от 08.06.2016 г. За 2018 г. заетите лица са две, а към 04.10.2019 г. са три – едно от 2016 г. и две с трудови договори, сключени през май и юни 2019 г. При изрично посочена правна уредба съдът е изложил мотиви, че така определената от административния орган финансова корекция е по повод на установеното след проверка продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок 5 години от сключването на договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. - № 01/311/00719/15.10.2014 г. - мониторингов период. Съдът е приел, че са касае за „продължаваща нередност“ по смисъла чл. 3, § 1, ал. 2, изр. първо от Регламент № 2988/95 на Съвета, като срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В тази връзка са развити мотиви по аргумент от решение на Съда на ЕС от 11.01.2017 г. по дело С-279/05, че нередността е продължаваща или повторно извършена, когато е допусната от оператор, който извлича икономическа изгода от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба на правото на Общността, Прието е, че в случая се касае именно за продължаваща нередност – неизпълнение на бизнес плана в рамките на проверените три пълни финансови години, последнатта от които е 2018 г. Съдът се е позовал на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, второто правило, като е приел, че давността следва да се отчита от 01.01.2019 г. Прието е също, че независимо от липсата на спиране и прекъсване на давността във връзка с издаването и оспорването на АУПДВ за същата сума по отношение на ЕТ „Х. Б.“, от посочената дата 01.01.2019 г., до нотифициране на лицето на първото действие в административното производство по определяне на финансовата корекция - 06.12.2022 г., четиригодишният давностен срок не е изтекъл. Съдът още е приел, че правилно неизпълнението е отнесено към приложимите разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., съответно квалифицирано като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция. Развити са аргументи и, че размерът й е законосъобразно определен по Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В тази връзка е анализирано и заключението на възложената и приета в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза. Формулиран е извод, че изложените конкретни мотиви за неизпълнение на бизнес плана в частта на приходите от субсидираната дейност и в частта на устойчива заетост за проверените три пълни финансови години – от 2016 г. до 2018 г., и от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г., с посочен процент на неизпълнение за всяка от тях, включително с и посочване доколко това неизпълнение се обхваща от хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, изпълняват изискването по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за спиране на производството по делото, предвид оспорването на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и образуваното в тази връзка и неприключило съдебно производство. По силата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно чл. 195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че считано от 01.01.2019 г. – датата, от която започва да тече давностния срок, до нотифициране на лицето на първото действие в административното производство по определяне на финансовата корекция четиригодишният давностен срок не е изтекъл. С Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 (Регламента) са установени общи правила, касаещи ограничаване на срока, в който следва да бъдат проведени процедурите за установяване на нередности и налагане на административни мерки или санкции и да бъдат изпълнени решенията за административни санкции. Съгласно чл. 3, § 1, първа алинея от Регламента срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена, като секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Правилно е прието от страна на Административен съд – Благоевград, че разглежданият случай касае продължаваща нередност – неизпълнение на бизнес плана в рамките на проверените три пълни финансови години, последната от които е 2018 г., поради което началото на срока по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) е 01.01.2019 г. Съгласно чл. 3, § 1, трета алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, и започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. С чл. 3, § 3 от Регламента се предоставя възможност на държавите членки да прилагат по-дълги от предвидените в §1 и §2 срокове с оглед правните традиции на тези държави и периода от време, който съответният им правен ред възприема като необходим и достатъчен, за да може администрация, която полага необходимата грижа, да санкционира нередностите, извършени във вреда на публичните органи и национални бюджети. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламент №2988/95 срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 2 от Регламент № 2988/95 е извършена. Регламент №2988/95 е основният в правото на Съюза, който дефинира общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Съюза, като предвид чл. 4 финансовата корекция е административна мярка, а не административна санкция. В разглеждания случай се установява, че Между ЕТ „Х. Б.“ ЕИК 202219183 и ДФ „Земеделие“ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. - № 01/311/00719/15.10.2014 г. Предмет на договора е безвъзмездна финансова помощ до 70 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяването на проект № 01/311/00719, част от който е одобрен бизнес план за изграждане на къща за гости, кафе-аперитив и магазин за развитие на туризъм в [населено място]. Общо получената по договора финансова помощ е в размер на 373 962,73 лв. При извършена проверка на място за изпълнението на проекта, възложена от началника на „Регионален технически инспекторат“ на ОД на ДФ „Земеделие“ – Благоевград, извършена в периода от 19.06.2019 г. до 24.06.2019 г., е констатирано, че инвестицията е изпълнена, но бизнес планът по отношение на поетите ангажименти за осигуряване на трудова заетост на 8 броя лица и на финансовите показатели не е изпълнен. По повод установеното неизпълнение на бизнес плана с писмо от 19.07.2019 г. ЕТ „Х. Б.“ е уведомен, че може да представи писмени възражения по контролния лист. С уведомление от 25.10.2019 г. е съобщено, че е образувано производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в размер на отпуснатата финансова помощ по договора. Издаден е Акт за установяване на публично вземане с № 01/311/00719/3/01/04/01 от 02.06.2020 г., който е отменен с влязло в сила Решение № 1225/05.07.2021 г., постановено по адм.д. № 862/2020 г. на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с Решение № 9423/26.10.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм.д. № 10550/2021 г. Видно от данни в Търговски регистър, на 03.01.2020 г. е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ „Х. Б.“ на И. А. Д., като същото продължава своята дейност като ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, със собственик И. А. Д.. На 09.01.2020 г. е вписано заличаване на ЕТ. С писмо с изх. № 01-6500/8502#15 от 06.12.2022 г. е предоставена възможност на ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, правоприемник на ЕТ „Х. Б.“ да представи в 14 дневен срок от получаването писмени възражения по основателността и размера на финансова корекция, във връзка с констатирана нередност относно неизпълнение на бизнес плана, както и неизпълнение по отношение на поетите ангажименти за осигуряване на трудова заетост. Писмото е връчено на Х. Е. Б., осъществявала дейност като ЕТ „Х. Б.“ на 12.12.2022 г. На ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, правоприемник на ЕТ „Х. Б.“ писмото е връчено на 16.02.2023 г., по реда на чл.18а, ал.10 от АПК. С решение № 01/311/00719/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8502 от 20.03.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" – гр. София, на ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, правоприемник на ЕТ „Х. Б.“ (заличен) и на Х. Е. Б., осъществявала дейност като ЕТ „Х. Б.“ е определена финансова корекция в размер на 373 962,73 лв. за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, както и финансова корекция в размер на 37 396,27 лв. за неизпълнение на основната цел на мярката и проекта, по отношение на устойчива заетост. Както бе посочено по-горе, разглежданият случай касае продължаваща нередност – неизпълнение на бизнес плана в рамките на проверените три пълни финансови години, последната от които е 2018 г., поради което срокът по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета започва да тече от 01.01.2019 г. Конкретното административно производство по установяване на нередност е проведено след влизане в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съюза и към датата на постановяване на административния акт няма национална правна норма, която да урежда по-дълъг давностен срок от предвидения с чл. 3, §1 от този регламент, поради което този срок изтича на 01.01.2023 г. Неправилни са изводите на Административен съд – Благоевград, че давността е прекъсната с откриване на производството по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане, с писмо от 25.10.2019 г. Съгласно чл. 166, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. По силата на алинея втора от разпоредбата, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Възможността за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане е регламентирана в ДОПК, като производството по издаване и обжалване на акта е подчинено на общите правила относно издаване и обжалване на индивидуален административен акт, съдържащи се в АПК. Производството по налагане на финансова корекция се извършва по специален процесуален ред, регламентиран в Глава Пета, раздел III от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление. Производствата по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и по издаване на решение за налагане на финансова корекция се развиват по реда на различни процесуални правила, поради което едното производство не може да се разглежда като продължение на другото. Поради това и извършено процесуално действие в рамките на производството по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане не може да произведе правни последици в производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция. Акт за установяване на публично вземане с № 01/311/00719/3/01/04/01 от 02.06.2020 г. е отменен с Решение № 1225/05.07.2021 г., постановено по адм.д. № 862/2020 г. на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с Решение № 9423/26.10.2022 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 10550/2021 г. Отмяната на индивидуалния административен акт по административен или съдебен ред заличава правните му последици с обратна сила, връщайки отношенията в състоянието преди издаването му. Следователно с проведеното производство по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, отменен впоследствие като незаконосъобразен не се прекъсва давностния срок по чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета. Първото действие на административния орган по установяване на нередност и определяне на финансова корекция е изпращане на уведомление на бенефициера по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Съгласно посочените по-горе в изложението данни от Търговския регистър, към момента на образуване на производството по налагане на финансова корекция жалбоподателят Х. Е. Б. не е собственик и представляващ ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, поради прехвърляне на предприятието на ЕТ и настъпило правоприемство в лицето на ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, със собственик И. А. Д.. Действително, по силата на чл. 15, ал.3 от Търговски закон при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Касае се за солидарна отговорност във връзка с плащането на установени задължения, възникнали в периода преди прехвърляне на предприятието като отговорността е ограничена до размера на получените права. В случая производството по налагане на финансова корекция е образувано след прехвърлянето на предприятието. Лицето, което е правоприемник на отговорното лице, което е страна по договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. - № 01/311/00719/15.10.2014 г. е ЕТ „Х. Б. – И. Д.“, със собственик И. А. Д.. ЕТ е заличен, вписано на 09.01.2020 г. При заличаване на ЕТ поради прекратяване на дейността ЕТ губи своето търговско качество, но остава гражданскоправен, търговскоправен и данъчноправен субект, поради което продължава да отговаря с имуществото си за поети в това му качество задължения, поради това и спрямо ЕТ „Х. Б. – И. Д.“ е образувано производство по налагане на финансова корекция. Отговорното лице, обаче е именно ЕТ „Х. Б. – И. Д.“ като правоприемник на сключилия договор с ДФ „Земеделие“ ЕТ „Х. Б.“ ЕИК 202219183, поради което редовното изпращане на уведомление по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ до ЕТ „Х. Б. – И. Д.“ следва да се разглежда като първото действие на административния орган по установяване на нередност и определяне на финансова корекция. Както бе посочено, съгласно чл. 3, § 1, трета алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, и започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая първото действие по уведомяване на ЕТ „Х.- Б. – И. Д.“ за разследване и правни действия, отнасящи се до нередността е с връчване на писмо изх. № 01-6500/8502#15 от 06.12.2022 г., което е връчено на 16.02.2023 г., след изтичането на давностния срок по чл. 3, § 1, първа алинея от Регламент №2988/95 на 01.01.2023 г. Предвид изложеното и при безспорно установени в настоящия казус относими факти се налага извод, че възражението на касатора за изтекла погасителна давност за установяване на нередност и определяне на финансова корекция е основателно. Оспореният административен акт е издаден извън срока по чл. 3, §1 от Регламент № 2988/95, който е общоприложим, задължителен в своята цялост и пряко приложим за Република България като държава членка на ЕС. При този извод е ненужно разглеждането на останалите възражения на касаторите. Като е приел извод за издаване на оспорения акт в съответствие с §3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 и е отхвърлил подадената от Х. Е. Б. жалба, Административният съд – Благоевград е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, бъде постановено друго, с което решение № 01/311/00719/3/01/04/02, изх. № 01-6500/8502 от 20.03.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" – гр. София бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от процесуалния представител на Х. Е. Б. искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък и доказателства за плащането, в полза на Х. Е. Б. следва да се присъди сумата от 6971,46 евро. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,