Решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2011 г.

Решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 344/16.06.2011 г., постановено по в. гр. д. № 341/2010 г. на Окръжен съд - Добрич. С писмен отговор, ответникът по касационната жалба я оспорва по същество, като в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа това становище. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1029/14.11.2011 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, каква е формата за действителност на договора за продажба на дълготрайни активи на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сключен въз основа на търг, проведен на основание чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Обжалването е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отговора на правния въпрос, съдът приема следното: При разпореждане с имущество на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и ТКЗС, законодателят е предвидил облекчен специален ред - чрез възлагане на лице с право на дял, а ако няма желаещ от т. н. "правоимащи" лица - чрез търг, съгласно чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Редът за провеждане на търговете, към който препраща тази разпоредба, е по Наредбата за търговете (отм.), като липсва ограничаване на това препращане единствено до процедурата по провеждането на търга, поради което следва да се приеме, че препращането касае фактическия състав както по процедурата по провеждането на търга, така и до нейното приключване със сключването на договор. Този ред по НТ (отм.), предвижда сключването на договора в писмена форма за действителност /към релевантния за спора момент - 1994 г./. С изменение на ЗСПЗЗ, с § 29, ал. 1 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 79/1996 г., доп., ДВ, бр. 98/1997 г./, е въведена писмена форма с нотариална заверка на подписите, при сключването на тези договори. В този смисъл, настоящия състав споделя изцяло отразеното по този правен въпрос становище в задължителната съдебна практика, решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК № 301 на ВКС, I г. о., постановено на 24.06.2011 г., по гр. д. № 1154/2010 г. По касационната жалба на [фирма], състава на ВКС приема следното: Предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, неправилен е решаващия извод на въззивния съд, относно недействителността, нищожност на договора от 29.04.1994 г. Договора е сключен в предвидената към онзи момент писмена форма, действителен е и е породил вещноправния ефект, предвид неговото естество. Предвид неправилния от гледна точка на материалния закон извод на съда, относно липсата на валиден договор, на който ищецът основава своето право на собственост върху спорния имот, съдът е направил неправилния извод, че ищецът не е собственик на спорния имот. По силата на договора от 1994 г., сключен в предвидената към онзи момент писмена форма за действителност, ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот. От събраните по делото доказателства, се установява държането от страна на ответната кооперация на спорния имот, като по делото липсват доказателства, от които да се установи наличие на правно основание, противопоставимо на собственика, въз основа на което ответника държи имота. В тази връзка, доколкото по делото има позоваване от ответника на собствени права на собственост върху имота, от правно значение е обстоятелството, че между същите страни, относно същия спорен имот, по предявен установителен иск за собственост, правото на собственост на ответника е отречено с влязло в сила решение по гр. д. № 319/2003 г., постановено от Районен съд - Балчик. Въз основа на силата на пресъдено нещо, следва изводът, че ответникът по делото ЗК "З." [населено място], не е собственик на спорния имот, както и че държи същия без правно основание, противопоставимо на собственика - ищеца по делото [фирма]. Налице са предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, настоящия състав на ВКС приема, че следва да се постанови решение, с което се уважи предявения иск. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца по делото следва да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски пред всички инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, общо в размер на 5 300,53 лева. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия