Решение № 4912 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Сдружение на риболовците от каскада „Арда“ СРКА, ЕИК 207715614, със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, чред адв.С. Памукчиева, срещу Заповед № РД 09-1315/30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните, в частта по т.4.1, с която е забранен риболова през 2025г., 2026г. и 2027г. с всякакъв вид риболовни уреди и средства в язовир Студен кладенец, обл.Кърджали, бреговата ивица в границата на ЗМ „Юмрук скала“, съгласно Заповед № 569/31.10.2000г. на министъра на околната среда и водите. Иска се отмяната на заповедта в тази й част като незаконосъобразна. С молба, постъпила по делото на 08.08.2025г., се иска обявяване на нищожност на т.4.3 от заповед № РД 09-1315/30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с която през периода 2025-2027г. се забранява при извършване на любителски риболов задържането на улов от всички видове риби в посочени в заповедта три водни обекти, вкл. и в южната брегова ивица на яз.Студен кладенец, започваща от м.Кошарите, разположена в залива на устието на р.Нановица в посока изток до местността Крояците, включително и острова срещу местността Крояците. Искането за обявяване на нищожност на заповедта в посочената й част се обосновава с липсата на основание за издаването на заповедта, тъй като посочената част от заповедта не съдържа забрана за риболов, а предвижда начин, по който да се осъществява риболов – чрез забрана за задържането на улов от всички видове риби. Подобна пълна забрана съществува в чл.24 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите, но единствено в делнични дни по отношение на пастървовите риби, а за останалите риби – за количества над определените в нормата, като риболовците са длъжни връщат незабавно във водата уловените екземпляри независимо от състоянието им. В открито съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощник, заявява, че не поддържа оплакванията си по отношение на незаконосъобразността на Заповед № РД 09-1315/30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните, в частта по т.4.1. Моли за присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът - министъра на земеделието и храните, чрез пълномощник, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените пороци на оспорения акт, намира следното: Жалбата на Сдружение на риболовците от каскада „Арда“ СРКА е процесуално допустима, като подадена в срок, при наличието на правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване общ административен акт. Изявлението на пълномощника на жалбоподателя в открито съдебно заседание за неподдържане на оплакванията относно незаконосъобразността на т.4.1. от Заповед № РД 09-1315/30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните не представляват оттегляне или отказ от оспорване по смисъла на чл.155 ал.1 от АПК, поради което и съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на акта и в тази му част. Съгласно чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА или отделни зони от тях за опазване на популациите на риба и други водни организми. Със Заповед № РД 09-1315/30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните, в частта по т.4.1 и по т.4.3 е въведена именно подобна временна забрана за риболов с всякакъв вид риболовни уреди и средства, както и задържането на улов от всички видове риби. Съгласно параграф 1 т.26 от ДР на ЗРА риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Задържането на улов по същество представлява трайно изваждане на улова от водата, поради което и с оглед цитираното легално определение за риболов, въведената забрана по т.4.3 е в правомощията на министъра. Оспорената заповед е издадена от компетентният административен орган, при липса на порок по чл.146 т.1 от АПК, обосноваващ нейната нищожност. Основателни са доводите в жалбата, че заповедта не е мотивирана. Фактически основания за издаването на заповедта не се съдържат и в предхождащите издаването й документи. От съдържанието на посочения в заповедта Доклад с рег.№ 13-2840/18.12.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не се установява обосноваване на необходимостта от определянето на временна забрана за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл.3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА, с цел опазването, възстановяването, възпроизводството и поддържането на рибните ресурси. Докладът съдържа единствено констатацията, че „предвид изтичане на срока на действие“ на предходни заповеди „се установи необходимост от въвеждане на нова тригодишна забрана с цел опазване на биологичното разнообразие, устойчиво развитие на рибните ресурси и създаване на оптимални условия за естествено възпроизвеждане на популациите от риба и други водни организми.“, след което следва изброяване на предприети действия от страна на ИАРА по подготовката на нов проект на общ административен акт - заповед по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА, както и възпроизвеждане на съдържанието на постъпили становища и предложения от заинтересовани лица, за които се твърди, че са разгледани, като целесъобразните от тях са отразени в проекта на заповедта. Мотиви относно оспорените части 4.1 и 4.3 от заповедта липсват и в съгласувателното писмо на министъра на околната среда и водите изх.№ 12-00-1342-1/18.12.20224г., като относно т.4.1 е коментиран предложен текст в проекта и координати на участък в област Ловеч, както и участък от река Краевица от границите на НП „Централен Балкан“ до сливането й с р.Черни Осъм. В част от постъпилите становища по проекта на заповедта ( становище на Сдружение „Балканка“, становище на РСНЦ „Олимпик 2002“) изрично е посочено, че липсва аргументация за направените промени в заповедта и смяната на определени реки от т.4.2 в т.4.1, като е изразена позиция, че решението на проблема с бракониерския натиск върху речните екосистеми и рибните популации е в по-активното въвеждане на режима „хвани-пусни“, обект на т.4.2 от заповедта. Административният орган не е спазил изискването за мотивиране на издадения административен акт, което е основание за отмяната му в обжалваните части, на основание чл.146 т.2 от АПК. Липсата на фактически установявания в заповедта, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства за издаването й, препятства упражняването на съдебен контрол за материалната й законосъобразност Предвид изложеното жалбата на Сдружение на риболовците от каскада „Арда“ СРКА се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени Заповед № РД 09-1315/30.12.2024 г. на министъра на земеделието и храните, в частта по т.4.1, с която е забранен риболова през 2025г., 2026г. и 2027г. с всякакъв вид риболовни уреди и средства в язовир Студен кладенец, обл. Кърджали, бреговата ивица в границата на ЗМ „Юмрук скала“, съгласно Заповед № 569/31.10.2000г. на министъра на околната среда и водите. Доводите за порок във формата на заповедта по т.4.3, в частта, с която се забранява за периода 2025-2027г. при извършване на любителски риболов задържането на улов от всички видове риба в южната брегова ивица на язовир Студен кладенец, започваща от местността Кошарите, разположена в залива на устието на р. Нановица в посока изток до местността Крояците, включително и острова срещу местността Крояците, както и за нарушение на материалния закон, основание за нейната нищожност, са неоснователни. При констатацията за липса на мотиви за издаване на заповедта и в тази й оспорена част, при извършената проверка на административния акт по реда на чл.168 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, са налице основания за отмяната й по чл.146 т.2 от АПК, поради неспазването на изискването за форма по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящето производство, поради което Министерство на земеделието и храните следва да бъде осъдено да заплати на Сдружение на риболовците от каскада „Арда“ СРКА направените в производството разноски в размер на 536,55 евро, възражението за прекомерност срещу които е неоснователно.. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173 ал.2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,