Определение № 1095 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 724/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. С., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Определение № 5570/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 275/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане молбата му за освобождаване от държавна такса за производството по поидадена от него частна жалба и е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 275/2025 г. на АС - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Началника на Затвора - [населено място], не изразява становище по частната жаба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС - Пазарджик е образувано по повод подадена от И. П. С. частна жалба срещу разпореждане № 4821/27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 275/2025 г. по описа на АС - Пазарджик, с коетопо реда на чл. 213а, ал. 2 АПК е оставена без разглеждане частната му чалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С описаните молби е поискано и освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото. С оспореното определение съдът приел, че в инициираното от частния жалбоподател производство не се дължи държавна такса, поради което искането е процесуално недопустимо и като такова е оставено без разглеждане, а по отношение на искането за предоставяне на правна помощ по делото, съдът е направил заключение, че от материалите по делото не би могло да се направи извод, че интересите на правосъдието изискват процесуално представителство на И. П. С.. Прието е, че интересите на правосъдието не налагат адвокатска защита съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, поради което искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. След като в производството по делото не се дължи държавна такса на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, то искането е процесуално недопяустимо и правилно е оставено без разглеждане. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на И. П. С. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 препраща към тях. При така изложените доводи, постановеното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,