Определение № 55 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 49/2013 г.

Недоволен от обжалваното разпореждане е жалбоподателят Н. К. С. от [населено място], който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като излага съображения по съществото на спора с искане настоящата инстанция да реши делото с уважаване на иска му за сумата 6 036,30 лева, предявен на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Допълнително доводи по основателността на иска се излагат в молби с вх.№ 5234 от 23.05.2012 год., вх.№ 6171 от 15.06.2012 год., вх.№ 7434/20.07.2012 год. и вх.№ 476 от 17.01.2013 год. Ответникът по частната касационна жалба – Столична община, не взема становище. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид данните по делото, приема следното: За да върне частната касационна жалба съставът на ІV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че е просрочена тъй като страната е получила съобщение на 10.05.2012 год., че определението е изготвено и може да се обжалва в едноседмичен срок, който е изтекъл на 17.05.2012 год., а частната касационна жалба е депозирана в канцеларията на съда на 21.05.2012 год. с вх.№ 5157. Частната касационна жалба е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Обжалваното разпореждане е законосъобразно. Съобразено е, че жалбата е подадена след едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което правилно на основание чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.1 ГПК е върната. По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение