Определение № 5425 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. К., чрез пълномощник адв. Р. Г. срещу разпореждане № 147/28.08.2025 г. по гр.д. № 1400/2024 г. по описа на ВКС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за обезсилване на изпълнителен лист № 563/13.12.2023 г. по гр.д. № 1191/2023 г. на Софийския апелативен съд и за издаване на обратен изпълнителен лист за връщане на сумата 13 497 лв., формирана от сумите 13 087,98 - получени от взискателя и 409,02 лв. - такси по изп.д. № 20247430400036 по описа на ЧСИ Е. Х.. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение въз основа на което е издаден изпълнителен лист е било частично обезсилено и частично отменено по отношение на присъдената главница, с решение № 429/09.07.2025 г. по гр.д. № 1400/2024 г. на ВКС, като касационната инстанция е оставила в сила въззивното решение в частта, с която искът за главница е уважен до сумата 335 216 лв. Въз основа на тези факти, съдът приел, че няма законово основание и ред за обезсилване на изпълнителен лист издаден от САС. Сочи се, че с покана за доброволно изпълнение изх. № 22227/19.09.2025 г. по изп.д. № 36/2024 г. на ЧСИ Е. Х., получена след подаване на молбата до ВКС, К. бил поканен да заплати на взискателя по делото задължение, което включвало освен главница в размер на 335 216 лв., за която било налице влязло в сила съдебно решение, още и законна лихва в размер на 303 170,38 лв. за период 21.07.2017 г. – 19.09.2025 г., както и законна лихва от 20.09.2025 г. Твърди, че подобен осъдителен диспозитив липсвал в решение № 429/09.07.2025 г. по гр.д. № 1400/2024 г. по описа на ВКС, като съответно, липсвало и изпълнително основание за ЧСИ да определя и да начислява лихви върху главницата в рамките на изпълнителното производство. Претендира се отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1401/01.12.2013 г. по гр.д. № 1191/2023 г. Апелативен съд- София, като въззивна инстанция, след отмяна на първоинстанционното решение по делото, е осъдил К. К. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да заплати на „Специализирана болница по рехабилитация – Сапарева баня“ ЕАД сумата 557 704.26 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и разноски по делото. Въз основа на това решение на въззивния съд, в полза на „Специализирана болница по рехабилитация – Сапарева баня“ ЕАД е издаден изпълнителен лист № 563/13.12.2023 г. за присъдената главница, както и за законната лихва върху нея, а въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 20247430400036 по описа на ЧСИ Е. Х.. С решение № 429/09.07.2025 г. по гр.д. № 1400/2024 г., ВКС е обезсилил въззивното решение в частта, с която искът за главница по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е уважен над сумата 463 459,21 лв. до сумата 557 704,26 лв.; отменил е въззивното решение в частта, с която искът за главница е уважен над сумата 335 216 лв. до 463 459,21 лв., и в частта по разноските; отхвърлил е иска за главница над сумата 335 216 лв. до 463 459,21 лв.; оставил е в сила въззивното решение в частта, с която искът за главница е уважен до сумата 335 216 лв.; осъдил е К. К. да заплати на „Специализирана болница по рехабилитация – Сапарева баня“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 49 146,31 лв. – разноски по делото; и е осъдил „Специализирана болница по рехабилитация – Сапарева баня“ ЕАД да заплати на К. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 24 292,29 лв. – разноски по делото. С молба пред ВКС по гр.д. № 1400/2024 г. К. К. е поискал обезсилване на издадения изпълнителен лист, както и издаване на обратен изпълнителен лист за събраните от него по изпълнителното дело суми. За да остави без уважение тази молба, съдът е приел, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е бил издаден изпълнителният лист. Посочено е, че необжалваемото и влязло в сила касационно решение, с което искът по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е уважен до размер на сумата 335 216 лв., създава основание съдебният изпълнител с постановление да прекрати изпълнителното производство за главницата над сумата 335 216 лв. до сумата 557 704,26 лв. Посочил е, че няма законово основание и ред за обезсилване на изпълнителен лист № 563/13.12.2023 г. по гр.д. № 1191/2013 г. на САС, включително частично /в същия смисъл: определение № 767/26.11.2013 г. по ч.гр.д. № 5961/2013 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 15/07.01.2015 г. по ч.т.д. № 2345/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./. Искането за издаване на обратен изпълнителен лист също е отхвърлено с мотив, че събраната сума 13 497 лв. по изп. д. № 20247430400036 е незначителна част от задълженията на длъжника, установени с касационното решение със сила на пресъдено нещо, и не подлежи на връщане, включително частта за такси в изпълнителното производство. Настоящият състав достига до същите изводи. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя в частната му жаба, че от него по изпълнителното дело неоснователно се търси освен главница в размер на 335 216 лв., за която е налице влязло в сила съдебно решение, още и законна лихва в размер на 303 170,38 лв. за период 21.07.2017 г. – 19.09.2025 г., както и законна лихва от 20.09.2025 г., тъй като такъв осъдителен диспозитив липсвал в решение № 429/09.07.2025 г. по к.гр.д. № 1400/2024 г. по описа на ВКС, т.е. липсвало основание за ЧСИ да определя и да начислява лихви върху главницата в рамките на изпълнителното производство и недопустимо да разширява предмета на изпълнителното дело. В осъдителното решение на въззивния съд присъдената сума не се изчерпва само с главницата, но и с поисканата от ищеца и уважена претенция за присъждане на законната лихва. Лихвата е акцесорно вземане, което се дължи дотолкова, доколкото съществува главното вземане за главницата. Както главницата, така и лихвата са парични вземания. Съществуването на лихвата, и нейният размер са обусловени от вземането за главницата. В случая са били налице две парични вземания – за главница и за лихва, които са присъдени от въззивния съд в полза на ищеца по делото. Едното вземане – за главница е определено, а другото касаещо присъдената законна лихва е определяемо, като определяемостта му зависи от уважения размер на главницата и посочения период от време. Касационната инстанция се е произнесла по вземането за главница, което е приела, че същото е основателно до размера на 335 216 лв., респ. в тази част осъдителното въззивно решение, след частично обезсилване и частична отмяна, е било потвърдено. Касационната инстанция не е приемала, че законна лихва върху главницата не следва да се дължи, или че такава следва да се дължи за период различен от посочения такъв в осъдителното въззивно решение, като касационното решение не съдържа диспозитив за отмяна и отхвърляне по отношение на присъдената законна лихва, дължима върху окончателно определената по делото главница. Ето защо такава законна лихва върху главницата от 335 216 лв. е приета за дължима и начислена от ЧСИ по изп. д. № 20247430400036, въз основа на издадения в полза на ищеца „Специализирана болница по рехабилитация – Сапарева баня“ ЕАД изпълнител лист от 13.12.2023 г. Не е било налице и основание за издаване в полза на жалбоподателя на обратен изпълнител лист за събраните от него по изпълнителното дело суми в общ размер 13 487 лв. /от които съгласно представеното удостоверение от ЧСИ: 409,02 лв. – такси за изпълнителното производство и 13 087,98 лв. - преведени на взискателя/. Съобразно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК ако невлязлото в сила въззивно решение, въз основа на което е допуснато предварителното изпълнение, след това бъде отменено и уваженият с него осъдителен иск – отхвърлен с влязло в сила решение, съдът, който е постановил решението, издава обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, урежда връщането на всичко получено от взискателя в резултат на материално незаконосъобразното принудително изпълнение. За издаване на обратен изпълнителен лист е от значение дали от длъжника принудително са събрани суми, за плащане към взискателя, вкл. и за такси и разноски в изпълнителното производство, и дали с оглед на влязлото в сила съдебно решение тези суми подлежат на връщане, като недължимо събрани. В случая, както се посочи осъдителният иск не е бил отхвърлен изцяло, а събраната сума не надвишава сумите установени като дължими със сила на пресъдено нещо в исковото производство, поради което събраната сума от 13 487 лв. не подлежи на връщане. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение