Определение № 1 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1318/2015 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпило е искане от [фирма] за връщане на внесеното от молителя обезпечение в размер на 17 391,21 лева, тъй като присъдените с въззивното решение суми са изцяло заплатени. Ответникът по молбата [фирма] счита, че не са налице законови пречки за уважаване на направеното искане, тъй като на 21.11.2016г. [фирма] е изпълнило задължението си доброволно и е заплатило цялостната сума по изп.д. № 1881/2016г. на ЧСИ Р. М., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по решение № 503 от 23.05.2014г. по гр.д. № 2014/2012г. по описа на Районен съд – Велико Търново, потвърдено с решение № 314 от 29.10.2014г. по в.гр.д. № 637/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново. С определение № 63 от 09.02.2015г. по ч.т.д. № 375/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. е постановено спиране на изпълнението на въззивно решение № 314 от 29.10.2014г. по в.гр.д. № 637/2014г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 23.05.2014г. по гр.д. № 2014/2012г. на Великотърновски районен съд в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 15 787,78 лева – цена на доставени стоки, заедно със законната лихва от 06.08.2012г. до окончателното плащане. С определение № 501 от 23.06.2016г., постановено по настоящото т.д. № 1318/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 29.10.2014г. по в.гр.д. № 637/2014г. на Великотърновски окръжен съд. Видно от удостоверение вх. № 13072 от 28.12.2016г. от ЧСИ Р. М. по изп.д. № 20167900401881, изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС – Велико Търново на основание решение по гр.д. № 2014/2012г. и гр.д. № 637 от 2014г. на ОС – Велико Търново, с който длъжникът [фирма] е осъден да заплати на взискателя [фирма] сумите 15 787,78 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2012г. до окончателно погасяване на вземането, 1 985,99 лева – обезщетение за забавено плащане и 1 603,43 лева – разноски в производството, като на 22.11.2016г. вследствие наложен по изпълнителното дело запор на сметки на длъжника е постъпила сумата 29 526,55 лева, представляваща общото задължение на длъжника [фирма], ведно с таксите и разноските в изпълнителното производство, и след извършено на 12.12.2016г. разпределение на сумите и изплащането им на конституирания като взискател цесионер Г. К. Т., на 15.12.2016г. изпълнителното дело е свършено. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата за освобождаване на обезпечението е основателна. С оглед реализираното от молителя изпълнение на осъдителното въззивно решение е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение в размер на 17 391,21 лева, което и към настоящия момент се намира по сметката за обезпечения. Обезпечението следва да се върне на вносителя чрез банков превод по посочената в молба вх. № 12392 от 12.12.2016г. сметка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение