Определение № 1419 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2023 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на „ЗАД ОЗК - застраховане" ЕАД, гр.София, за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд № 704 от 26.05.2023 г. по гр.д.№ 3633/ 2022 г. С това решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 10847/ 2018 г. и като краен резултат молителят е осъден да заплати на Р. П. Г. 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 511,32 лв обезщетение за имуществени вреди със законната лихва и разноски по делото. Молителят твърди, че е подал касационна жалба срещу посоченото решение и моли изпълнението му да бъде спряно срещу представяне на гаранция. Върховният касационен съд, като взе предвид че за обезпечаване на събирането на вземането, присъдено с невлязлото в сила въззивно решение, с преводно нареждане от 01.06.2023 г. по сметката на Върховен касационен съд е преведена от молителя сума в размер 10 511,32 лв, намира искането за спиране за основателно. Въззивното решение е обжалвано пред Върховния касационен съд /жалба вх.№ 12758/ 01.06.2023 г./ и не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. Ответникът е депозирал по сметка на Върховния касационен съд като обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК сума, която съответства по размер на присъдените вземания. Налице са условията, които ГПК изисква за да бъде постановено спирането, поради което Върховният касационен съд