Определение № 6600 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Глобал Дрийм“ ЕООД срещу определение № 4376/24.04.2024г., постановено по административно дело № 3969/2024г. по описа на Административен съд – София- град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, отнасящи се към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. І и ІІІ- нарушение на материалния закон и необоснованост, приложими в настоящото производство на основание чл. 236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и спиране предварителното изпълнение на заповед № ДС-20-8/19.03.2024г. на областния управител на област София. Ответникът – областният управител на област София не изразява становище по жалбата. Ответната страна- Национална библиотека „Св.св.Кирил и Методий“, конституирана като заинтересована страна в първоинстанционното производство, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доводите, изложени в писмения отговор на ответника, във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „Глобал Дрийм“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ДС-20-8/19.03.2024г. на областния управител на област София. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че значителните или труднопоправими вреди, чието възможно настъпване жалбоподателят твърди, не се обосновава от факти, настъпили след издаването на заповедта, а произтичат от самото допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Така постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е заповед на областния управител, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е наредено изземването на държаните от дружеството- жалбоподател недвижими имоти- публична държавна собственост, представляващи обособени обекти- части от приземен етаж (зала заведение, кухня, фоайета, офис заведение, складове, санитарни възли), с обща площ от 638,79 кв. м в сградата на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и открита лятна градина с площ 581 кв. м (в градината към Библиотеката), намиращи се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 88. Посочените имоти са били отдадени под наем от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на „Глобал Дрийм“ ЕООД с Договор № ПД-09-02/12.12.2019 г. Заповедта за изземване е мотивирана с прекратяването на наемния договор с отправеното от наемодателя едностранно предизвестие за това. В депозираната срещу заповедта за изземване жалба се твърди, че наемателят не е нарушил която и да е от клаузите на сключения наемен договор, поради което не са били налице предпоставки за прекратяването му с едностранно предизвестие от страна на наемодателя. Сочи се, че в тази връзка „Глобал Дрийм“ ЕООД е предявило против Националната библиотека иск за установяване на съществуването на наемното правоотношение между страните, а в условията на евентуалност- за осъждане на Националната библиотека да изпълни поетите задължения по договора за наем. Към жалбата е приложен и препис от искова молба, депозирана в Софийски градски съд под вх.№ 43610/15.04.2024г. При наличието на доказателства относно съществуващ между страните спор относно действието на сключения между тях договор за наем и относно съществуването на породеното от него облигационно правоотношение, който безспорно е преюдициален по отношение на спора за законосъобразността на заповедта за изземване, съдът е направил необоснован извод, че искането за спиране не се основава на нови обстоятелства. Необосновани и в противоречие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че вероятното настъпване на вредите от предварителното изпълнение не е доказано от жалбоподателя. Законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити съответни важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60 от АПК критерии, но ако от това предварително изпълнение за всеки конкретен случай могат да настъпят сериозни вреди, в общия смисъл на чл. 120 от Конституцията на РБ, съдът може да спре предварително изпълнение, в каквато насока са и и мотивите на Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 1/2009. Изводът е, че допуснатото със закон предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес. За да бъде спряно от съда предварителното изпълнение, е необходимо оспорващият да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда според изискването на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Следва да се отбележи, че законът не поставя условие относно характера на възможните вреди- те биха могли да бъдат както неимуществени, така и имуществени. Единственият правнорелевантен критерий в тази насока е интензитетът на тези вреди, т.е. дали допуснатото предварително изпълнение не застрашава със същата или в по-висока степен правните интереси на засегнатото лице в сравнение с охранявания обществен интерес и принципът на съразмерност, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която той се издава, не е нарушен. Възможното настъпване на значителни и трудно поправими вреди, на които се позовава жалбоподателят в настоящата хипотеза, са преустановяване на ползването на обособените части от имоти за остатъка от срока на наемния договор; преустановяване на търговската дейност в тези имоти, вследствие на което дружеството няма да реализира печалба, а напротив- ще претърпи загуби; съкращаване на наетия персонал. Освен това дружеството- жалбоподател сочи, че наетите обособени обекти са единствените, които се експлоатират от него с търговска цел. Съдът приема, че допуснатото предварително изпълнение безспорно ще доведе до значителни вреди, засягащи пряко търговската дейност на дружеството, тъй като вследствие на преустановяването й дружеството не би могло да реализира очакваната печалба, разходи във връзка с преместване на оборудването му, съкращаване на персонал. При преценката на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които законът охранява с допуснатото предварително изпълнение на заповедта съдът съобрази, че ползването на обособените обекти от имота, предмет на изземването, нито застрашават живота и здравето на гражданите, нито засягат особено важни държавни или обществени интереси, нито от по-късното изпълнение на заповедта ще последва значителна или труднопоправима вреда за трети лица. С оглед на това интересът на жалбоподателя е противопоставим на обществения интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт. При това съдът съобрази и регламентираният в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, според който административният акт не трябва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Ето защо, при наличието на основания за спиране изпълнението на заповедта, АССГ е направил изводи, които не се подкрепят от доказателствата по делото и са в противоречие с материалния закон. Това налага определението му да бъде отменено от настоящата инстанция, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за изземване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 235, ал. 1 АПК,, Върховният административен съд, четвърто отделение