Решение № 383 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Стара Загора срещу Решение № 3018 от 17.07.2025 г. на Административен съд (АС) - Стара Загора по адм. дело № 577/2025 г. С обжалваното решение е обявено за нищожно Решение № 1228р-11134 от 02.05.2025 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, в частта в която е отказано да се извърши възстановяване на идентификационен номер а лек автомобил „Мицубиши” Л 300 с рег. № [рег. номер] и рама JMBLNP25WMA000665 и административната преписка е изпратена на директора на ОД на МВР – Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подаденото от В. Г. заявление за възстановяване на идентификационния номер на лек автомобил „Мицубиши” Л 300 с рег. № [рег. номер], както и е отменено Решение № 1228р-11134 от 02.05.2025 г. на началника сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, в частта в която е отказано зачисляване в региона на лек автомобил „Мицубиши” Л 300 с рег. № [рег. номер] и рама JMBLNP25WMA000665. Касационният жалбоподател - началникът на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Стара Загора счита обжалваното решение за частично недопустимо и частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Излага, че като съдът е обявил за нищожно Решение № 1228р-11134/02.05.2025 г., в частта, в която е отказано да се извърши възстановяване на идентификационен номер на лек автомобил, се е произнесъл по въпрос който не е бил предмет на делото, тъй като в диапозитива на процесното решение липсва произнасяне в тази насока. Счита, че след като в хода на административното производство органът не е установил идентификационния номер (ИН) на автомобила, на база представените документи и изготвената експертна справка, и след като номерът на рамата не е намерен поради корозия на метала върху който е положен, правилно е постановен отказ да се извърши зачисляване в региона на процесното моторно превозно средство (МПС). Предвид изложеното моли съда да обезсили съдебното решение, в частта с която е обявен за нищожен административният акт, в частта с която е отказано да се извърши възстановяване на идентификационния номер на лекия автомобил. Прави искане в останалата част съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – В. Н. Г., в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че на 17.10.2024 г., В. Н. Г. е подала до началника на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора Заявление №241228039305, с което е направено искане за промяна на собствеността и зачисляване в района на лек автомобил марка автомобил „Мицубиши“ Л 300 с рег. № [рег. номер] и ИН (V1N) - JMBLNP25WMA000665, и да се издаде свидетелство за регистрация на собственика В. Н. Г.. На 17.10.2024 г., е отправено Искане за изготвяне на експертна справка, УРИ 1228p-21157 от 21.10.2024 г. от инспектор в сектор ПП при ОД на МВР - гр. Стара Загора за изясняване на обстоятелства относно идентификационния номер на лек автомобил марка и модел „Мицубиши“ Л 300 с рег. № [рег. номер] и И.Н. (VIN) - JMBLNP25WMA000665, поради необходимост от специални познания в областта на трасологията. С искането е постановено експертната трасологична справка да бъде възложена на експерт от "Базова научно-техническа лаборатория" (БНТЛ) при ОД на МВР - Стара Загора. Постановено е експертът да установи номера на рамата и налице ли е интервенция целяща подправяне или заличаване на символите и върху мястото предвидено за полагането му, както и има ли типова табела или стикер с носител на данни съдържащи ИН и налице ли са нарушения върху него. От Експертна справка № 898 от 24.10.2024 г. изготвена от експерт при сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, е установено, че е извършено изследване на автомобила и е констатирано, че номер на рама не се намира поради корозия, която е унищожила мястото и самия метал, на който е положен ИН на автомобила. Посочено е, че са забелязани следи от ремонтни дейности и заварки с цел укрепване (изкъпване на местата с корозия). Площадката е изцяло корозирала, паднала от ръждата и за това мястото е изкърпено с ламарина заварка и поп нитове. Установено е, че има друг носител на информация съдържащ ИН на рамата на автомобила, под предна дясна седалка (преди пода), по посока на движението, където се намирала метална типова табелка закрепена с 2 бр. нитове съдържащи ИН на автомобила и други данни. Не са установени повреди на символи или разкъсвания по самата табела. Мястото, където е поставена табелата отговаря на образците показани в каталог „EUVID”. Видно от писмо УРУ1228-3176 от 23.01.2025 г. изготвено от представител на Мицубиши Мотърс Корпорейшън за България, номерът на рамата JMBLNP25WMA000665 е на автомобил „Мицубиши“ Л 300, но не може да се посочи номерът на двигателя и скоростната кутия, тъй като тази информация не е представена от производителя на „Балкан кар мотърс“ АД. Със Справка, рег. № 1228p-3615 от 07.02.2025 г. изготвена от инспектор в група „Регистрация и отчет на превозните средства“ (РОПС), сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, след анализ на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е предложено да бъде издаден отказ за регистрация на МПС. В справката е прието, че не може да бъде установен поставеният от производителя ИН. С Решение №1228р-11134 от 02.05.2025 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, е отказано да се извърши зачисляване в региона на лек автомобил марка автомобил Мицубиши” Л 300 с рег. № [рег. номер] и ИН JMBLNP25WMA000665. Отказът се основава на констатациите в изготвената при идентификацията на автомобила Експертна справка № 898 от 24.10.2024 г. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 143 ЗДвП и относимите според него разпоредби от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.) и Наредба № 8123з-1 от 02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване идентификационен номер на пътно превозно средство (Наредба № 8123з-1 от 02.01.2018 г.). Приел е, че в диспозитива на обжалваното Решение №№ 1228р-11134 от 02.05.2025 г. на началника сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора са обективирани две волеизявления – отказ да се извърши възстановяване на идентификационен номер и отказ да се извърши пререгистрация (формулирано като отказ за "зачисляване в региона") на лек автомобил. Изложил е, че производството по регистрация, съответно промяна в регистрацията/промяна на собственост на пътно превозно средство и това по възстановяване на идентификационен номер на ППС, са две различни производства, които приключват с отделни и самостоятелни административни актове, издадени от различни административни органи. Процедурата по възстановяването на идентификационния номер на едно превозно средство предшества и е условие да бъде извършена регистрация, съответно пререгистрация на пътно превозно средство. Достигнал е до извод, че невъзможността да се установи автентичният идентификационен номер на автомобила, препятстваща неговото възстановяване, се преценява, преди да се постанови отказ за регистрация. Посочил е, че липсата на валиден акт (за възстановяване или отказ да се възстанови идентификационният номер) препятства възможността да се постанови и акт по заявеното искане за промяна на регистрацията на притежавания от В. Г. автомобил. Предвид изложеното съдът е счел, че отказът на органа в частта, с която е отказано зачисляване в региона на лек автомобил, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а отказът да бъде възстановен идентификационният номер на лек автомобил е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Счел е, че преписката следва да бъде изпратена на директора на ОД на МВР град Стара Загора, за приключване на процедурата по раздел III от Наредба № 8123з-1 от 02.01.2018 г. Посочил е, че са налице достатъчно надеждни данни (наличие на друг носител на информация съдържащ ИН, наличие на предходна регистрация на автомобила, липсата на информация той да е обявен за издирване), които налагат извод какъв е автентичният ИН на процесния автомобил. След като провери решението по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Стара Загора, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, намира обжалваното решение за частично недопустимо. Основателно е възражението на касатора, че противно на фактите по делото, съдебният състав на АС - Стара Загора, е приел че в диапозитива на обжалвания административен акт се съдържа отказ за да се извърши възстановяване на идентификационен номер. Видно от съдържанието на Решение № 1228р-11134 от 02.05.2025 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, с него е постановен единствено отказ по заявеното от В. Г. искане да се извърши зачисляване в региона на лек автомобил. Предвид изложеното, съдебното решение, в частта, с която съдебният състав на АС - Стара Загора е обявил за нищожно Решение № 1228р-11134 от 02.05.2025 г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, в частта, с която е отказано да се извърши възстановяване на идентификационен номер и преписката е изпратена на директора на ОД на МВР – Стара Загора, за произнасяне по подаденото от Г. заявление, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото, в посочената част, следва да бъде прекратено. В останалата част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. В чл. 143, ал. 3 ЗДвП е въведена забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Забраната е възпроизведена и в чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за: 1. идентификацията на превозното средство в случаите, когато се изисква; 2. достоверността на представените документи и данните на собственика; 3. произхода на превозното средство и 4. техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. В разпоредбата на § 2, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. е дадено легално определение на понятието "идентификация", съгласно което, това е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на превозното средство за изменение в конструкцията. В случая административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по делото доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер, а именно: предходната регистрация на автомобила, при която не е била констатирана интервенция върху поставения идентификационен номер, доказателствата за добросъвестното му придобиване, липсата на данни за издирване на същия, информацията съдържаща се в официалната справка от производителя, обстоятелството, за наличие на друг носител на информация, съдържащ ИН на рамата на автомобила, пред предна дясна седалка (преди пода), където е намерена метална типова табелка, закрепена с 2 броя нитове, съдържаща ИН на автомобила, който ИН е идентичен с този от свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, заключението на експерта, изготвил експертна справка, че типовата табела е автентична и съдържащите се в нея данни отговарят на тези, посочени в каталога "EUVID", като не се наблюдават следи от механична интервенция върху нея. Следователно административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер. Забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, а установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източници на информация за номера. Тълкуването на чл. 143, ал. 3 ЗДвП установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер, а дадената в ЗДвП легална дефиниция на понятието "идентификационен номер" (както и тази в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.) не води до извода, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез "набиване" на рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. също сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, без да може да се направи извод, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез "набиване" на рамата. В съответствие с така установеното следва изводът, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила в тази част. Първоинстанционният съд обаче, след като е отменил обжалвания акт, не е отчел, че е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по искането за зачисляване в региона на процесното МПС, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това съдът следва да постанови диспозитив, с който да изпрати преписката на органа. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143 АПК, ОД на МВР - Стара Загора, в чиято структура е органът - касатор, следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и доказани разноски в размер на 360,00 лева за адвокатско възнаграждение за касационното производство, съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба. Устните състезания по делото са приключили преди датата на въвеждане на еврото в Република България, поради което и в съответствие с чл. 11, ал. 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските е в лева. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с тълкуването, дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438 от 2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение