Определение № 2756 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2960/2023 г.

ВКСI гражданско отделение02.10.2023 г.докладчик Гълъбина Генчева

Диспозитив

ОТВЕЖДА съдебния състав с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова и Гълъбина Генчева от разглеждането на гр. д. № 2960/2023 г. на ВКС, I-во г.о. Делото да се докладва за определяне на друг съдебен състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. М. срещу решение № 260584/07.04.2023 г. по гр. д. № 5396/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20000067 от 04.01.2021 г. по гр. д. № 22496/2018 г. на СРС, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от А. М. срещу И. Г. Ж., починала в хода на процеса и заместена от наследника си Маргарита С. Ж., както и срещу В. А. В. и ЧСИ А. С. П. с рег. № 849 на КЧСИ с район на действие СГС, искове по чл.75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят на ищцата нарушеното й владение върху 1/2 ид. ч. от апартамент № 21, находящ в [населено място], [улица] върху 1/2 ид. ч. от гараж № 5, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес: [населено място], [улица]. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че принудителното изпълнение, проведено по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П., е законосъобразно. Длъжник в изпълнителното производство е била А. Б. М., а взискател - И. Г. Ж., въз основа на два броя изпълнителни листа - от 22.12.2014 г., издаден по гр. д. № 4012/2011 на САС, 4-ти с-в, за сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007 г., и изпълнителен лист от 11.06.2014 г. по ч. гр. д. № 4679/2013 г. на СГС, за сумата от 240 лв. Проследени са изпълнителните действия по изнасяне на публична продан на притежаваните от длъжника А. М. идеални части от недвижими имоти – 1/2 ид. част от апартамент № 21, както и 1/2 и ид. част от гараж № 5 и гараж № 8. Имотите са придобити при публичната продан съответно от ответниците В. А. В. – за апартамента и от И. Г. Ж. – за гаражите. Съдебният изпълнител е извършил въвод във владение на купувачите от публичната продан. От правна страна е прието, че обхватът на проверката, която съдът може да извърши в производството по иск по чл.75 ЗС, вр. чл.358 ГПК, е ограничена. Съдът не може да проверява наличието на изпълняемо право и изпълнително основание, въз основа на които е образуван изпълнителният процес, както и законосъобразността на действията на съдебния изпълнител до момента на извършване на публичната продан. В производството по чл.75 ЗС когато „нарушеното владение“ е извършено чрез действия на съдебен изпълнител, последните съгласно чл.358 ГПК подлежат на проверка за законосъобразност, включително и за спазване на разпоредбите на чл.444 и чл.490 ГПК. Приети са за неоснователни възраженията на ищцата, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, е несеквестируемо, както и че имотът – апартамент № 21, е закупен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан. Прието е, че не се установяват нарушения на съдебния изпълнител във връзка с провеждането на публичната продан на процесните имоти, както и във връзка с извършването на въвода във владение на същите. Съдебният изпълнител е насочил изпълнението към недвижими имоти, собственост на длъжника по изпълнителното дело, по отношение на които с обезпечителна заповед от 04.02.2009 г. била наложена възбрана. В наддавателната процедура по обявената публична продан на гараж № 5 е взело участие само едно лице – И. Ж., като след изтичане на сроковете за подаване на писмени наддавателни предложения на определено място в сградата на районния съд на 07.02.2017 г. съдебния изпълнител е обявил същата за купувач на имота. За удовлетворяване на паричното вземане на взискателя по изпълнителното дело е проведена публична продан и на втория възбранен имот - апартамент № 21, като в наддавателната процедура за този имот е взел участие само ответникът В. В., като с постановление от 01.12.2017 г. същият е обявен за купувач на имота. Наддавателните предложения по отношение и на двата имота са били подадени своевремнно, като след изтичане на сроковете за подаване на писмени нададавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител е обявил купувачите на процесните имоти. След влизане в сила на постановленията за възлагане са предприети действия по осъществяването на въвод във владение, за което ищцата А. М. и съсобственикът на имотите са надлежно уведомени. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. М.. С молба вх. № 10177/21.08.2023 г. жалбоподателката М. е поискала отвод на настоящия съдебен състав, на който делото е разпределено за разглеждане. Изложила е мотиви, че с определение по чл.288 ГПК по гр. д. № 1523/2022 г. на ВКС, I-во г. о., същият състав не е допуснал касационно обжалване по нейна жалба срещу въззивно решение, с което е потвърдено решение на първата инстанция за отхвърляне на предявен от нея срещу Маргарита С. Ж., като наследник на И. Ж., иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху същата 1/2 ид. част от гараж № 5 в [населено място], [улица], както и 1/2 ид.част от гараж № 7 на [улица]. Настоящият състав на ВКС констатира, че предходното дело, по което се е произнасял, е било по спор по чл.108 ЗС за собственост на 1/2 ид. част от гараж № 5 в [населено място], [улица], както и за 1/2 ид.част от гараж № 7 на [улица]. Настоящото дело е по чл.75 ЗС за неправомерно отнемане от ЧСИ при извършена публична продан на владението на ищцата върху 1/2 ид. част от същия гараж № 5, както и на 1/2 ид. част от апартамент № 21 на [улица]. Макар двете дела да имат различен предмет, по тях има общи факти. И по двете дела А. М. е поддържала тезата, че гараж № 5 е възложен на привиден кредитор, тъй като И. Ж. не е имала действително вземане към жалбоподателката. Тезата за привидния кредитор е обсъждана от настоящия състав в определението по чл.288 ГПК по гр. д. № 1523/2022 г. на ВКС, I-во г. о. Същата теза се поставя и в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по настоящото дело по чл.75 ЗС. Тъй като настоящият състав при разглеждане на касационната жалба срещу решението по чл.108 ЗС е взел становище по въпроса дали И. Ж. е била привиден кредитор, той не може да се произнася по този въпрос в определението по чл.288 ГПК по другото дело по чл.75 ЗС. Затова е налице основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

8