Определение № 1571 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1917/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юропиън Техникъл Трейдинг“, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Кралство Б., чрез процесуален представител адв.И. Г., срещу определение № 161/17.04.2024 г. по в.т.д. № 589/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ти търговски с-в, с което е оставена без уважение подадената от нея молба с вх. № 2406/18.03.2024 г. за изменение на решение № 188/17.05.2023 г. по в.т.д. № 589/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като неправилно е прието, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение съответства на обема и сложността на предприетите от неговия процесуален представител действия. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови друго за уважаване на молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се намалят дължимите от „Юропиън Техникъл Трейдинг“ разноски в размер на 9000 лв. Ответникът „Варас“ ЕООД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че ПАС е сезиран с молба по чл.248 ГПК от въззивника „Юропиън Техникъл Трейдинг“ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на въззиваемаемия „Варас“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв. Изложил е съображения, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът по въззивната жалба има право да иска присъждане на разноски при нейното отхвърляне; представени са списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане от 26.09.2023 г. за заплащане от дружеството на упълномощения адвокат на договорената сума по посочената в договора банкова сметка. Позовал се е на решение на СЕС по дело С-438/2022, като е приел, че въведеното в чл.36, ал.2 ЗАдв. правило, препращащо към Наредба № 1/2004 г. не следва да се прилага, като несъответстващо на правото на ЕС. Акцентирал е, че уговореното адвокатско възнаграждение от 9000 лв. дори е в по–нисък размер от минимума по тази наредба, доколкото при съобразяване с правилото на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата минималният размер би възлизал на 11 398 лв. Следователно съдът не е присъдил възнаграждение съобразено с наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с правилото на чл.36, ал.2 ЗАдв. Посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, макар и да не са обвързващи съда, могат да бъдат един от ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената работа. Обемът на извършената работа във въззивното производство обхваща всички възможни процесуални действия, които адвокатът може и следва да извърши в интерес на клиента в изпълнение на сключения договор за правна защита и съдействие. Във връзка с тези съображения е изтъкнал, че процесуалният представител на ответника е депозирал подробен отговор на въззивната жалба, в който е взел отношение по всички наведени от въззивника твърдения и възражения, присъствал е лично в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, като е взел становище и е пледирал за отхвърляне на жалбата; акцентирал е и върху големия обжалваем интерес – 168 720 лв. С оглед на това ПАС е заключил, че присъденото възнаграждение от 9000 лв. е достатъчно и съответно да възмезди работата на адвоката по делото, поради което е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Настоящият състав на ВКС намира, че произнасянето на въззивния съд като краен резултат е правилно. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения на т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е законоустановеният критерий в чл.78, ал.5 ГПК, а именно – действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., е формирана и практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав – определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 1313/29.04.2025 г. по ч.т.д. № 2565/2024 г. на ВКС, II т.о. и други, съобразно която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат категоричен извод, че с оглед материалния интерес, възлизащ на сумата от 168 720 лв., правната и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, изразяващи се в подаването на отговор на въззивната жалба, съдържащ обосновани правни доводи за неоснователност на предявения иск, и участие в проведеното по делото открито съдебно заседание, с взимане на становище по неоснователността на въззивната жалба, следва, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 9000 лв. отговаря на установените в чл.78, ал.5 ГПК изисквания за разумност на адвокатското възнаграждение, както правилно е преценил и въззивният съд. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение