Определение № 4463 от 03.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3760/2025 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК.

Образувано е по подадена от Е. Д. К. молба за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 3270 от 28.05.2025 г. по в.гр.д.№ 11926 от 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Ж състав, допълнено с решение № 5699 от 17.09.2025 г. по същото дело, в обжалваната му с касационна жалба вх.№ 86559 от 16.07.2025 г. част, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 20087409 от 12.04.2023 г. по гр.д.№ 25419 от 2018 г. на Софийския районен съд, ГО, 53 състав в частта му за осъждане на Е. Д. К. да заплати на Б. Д. Ф.- П. следните суми:

• на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата 5 998,18 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2021 г. до окончателното плащане,

• на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 23 273,72 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2021 г. до окончателното изплащане и

• на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 6 948,74 лв.

Към молбата за спиране са представени три преводни нареждания от 26.09.2025 г. за внасяне по сметката на ВКС за обезпечения на горепосочените суми.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по молбата счита следното: Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК спирането на изпълнението на въззивно решение се допуска от ВКС при подадена пред него касационна жалба, след внасяне на обезпечение в размер, определен съгласно чл.282, ал.2 ГПК. Тъй като в конкретния случай срещу постановеното от Софийския градски съд решение в частта му, касаеща осъдителните искове по чл.31, ал.2 ЗС, чл.30, ал.3 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, е подадена касационна жалба и дължимото съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение е внесено, молбата за спиране на изпълнението на решението следва да бъде уважена.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия