Определение № 650 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 154/2024 г.

Производството е по реда на чл. 253 ГПК. На 03.12.2025 год. е постъпила молба от касатора „Вико“ ЕООД, в която се съдържа искане за отмяна на определение № 5487 от 28.11.2025 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр. дело № 154/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която в тежест на „Вико“ ЕООД са възложени направените от ответника по касационната жалба Р. Й. Д. разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лв., тъй като ответникът по касационната жалба не бил правил искане по чл. 248 ГПК и на касатора не бил връчван препис от молба по чл. 248 ГПК. Ответникът по касационната жалба Р. Й. Д. счита, че нормата на чл. 253 ГПК е неприложима по отношение на определенията, постановени по реда на чл. 248 ГПК. Поддържа, че присъждането на разноски става с определение, с което се „решава спорът по същество“ относно отговорността за разноски, за което е предвидена възможност да бъде обжалвано – чл. 248, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: С определение по настоящото дело № 2149 от 29.04.2025 год. е оставена без разглеждане касационната жалба на „Изи Паркет“ ООД срещу решение № 158 от 15.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 170/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му по предявените от „Изи Паркет“ ООД срещу частен съдебен изпълнител Р. Й. Д. искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 674.80 лв. до пълния претендиран размер от 4 666.67 лв., заявен като частичен от 44 018.44 лв. – обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно действие /начисляване и внасяне на ДДС в недължим размер от постъпила от проданта сума/ и за разликата над 205.64 лв. до пълния претендиран размер от 1 422.04 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.05.2018 год. до 21.05.2021 год. и не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Изи Паркет“ ООД срещу горепосоченото въззивно решение в частта му, в която е потвърдено решение № 5 от 11.01.2023 год., постановено по гр. дело № 315/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, в която са отхвърлени предявените от „Изи Паркет“ ООД срещу Р. Й. Д., действащ като частен съдебен изпълнител, искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 14 503.16 лв. до пълния претендиран размер от 28 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно действие /изплащане на недължими разноски от постъпила от публична продан сума/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021 год. до окончателното изплащане и за разликата над 2 767.91 лв. до пълния претендиран размер от 8 532.22 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.07.2019 год. до 21.05.2021 год.; не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Вико“ ЕООД срещу въззивното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 5 от 11.01.2023 год., постановено по гр. дело № 315/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, в която е уважен предявения от частен съдебен изпълнител Р. Й. Д. срещу „Вико“ ООД обратен иск за сумата от 14 503.16 лв., представляваща недължимо платени разноски по изпълнително дело № 701/2017 год. по описа на частен съдебен изпълнител Р. Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 год. /предявяване на обратния иск/ до окончателното й изплащане. На 02.05.2025 год. ответникът по касационните жалби Р. Й. Д. е подал молба с вх. № 8125 и молба с вх. № 8138, с които е направил искания за допълване на горепосоченото определение в частта му за разноските, като е поддържал, че със същото е оставена без разглеждане част от касационната жалба на „Изи Паркет“ ООД, а в останалата част не е допуснато касационно обжалване, както и не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Вико“ ЕООД, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността на касаторите за разноските, поради което се претендира присъждането им. Касаторът „Изи Паркет“ ООД е подал отговор на молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 8138 от 02.05.2025 год. Препис от молбата с вх. № 8125 от 02.05.2025 год. е била надлежно връчена на касатора „Вико“ ЕООД на 20.10.2025 год., но същият не е депозирал отговор. С определение по настоящото дело № 5487 от 28.11.2025 год. е допълнено определението № 2149 от 29.04.2025 год., постановено по гр. дело № 154/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му за разноските, като “Вико“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. Й. Д., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № 880 на КЧСИ, направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лв., а „Изи паркет“ ООД е осъдено да заплати на Р. Й. Д., действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № на КЧСИ, направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 3 321 лв., като е оставено без искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на Р. Й. Д., съдържащо се в молба с вх. № 8138 от 02.05.2025 год., за допълване на определение № 2149 от 29.04.2025 год., постановено по гр. дело № 154/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му за разноските, дължими от „Изи Паркет“ ООД, в останалата му част. По реда на чл. 253 ГПК законодателят е предвидил възможността съдът, постановил определение, с което не се слага край на делото, да може сам, по искане на страната или служебно, да го отмени или измени, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Нормата намира приложение по отношение на определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт /за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и др./, както и определенията, подлежащи на проверка, ведно с обжалваното решение, тъй като обезпечават правилността му /например определението по доклада на делото, по допускане и събиране на доказателства, определенията с указания за подлежащите на доказване факти и др./. Актовете, с които съдът се произнася по въпроса за разпределението на отговорността за разноски в исковия процес, попадат в категорията определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ВКС по гр. дело № 1/2001 год., ОСГК и Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2015 год., ОСГТК/. Приема се, че те разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, поради което по своята същност се доближават до решенията. Според специалното правило на чл. 248 ГПК е допустимо съдът сам да измени или допълни основния си акт по съществото на спора в частта му за разноските, за да преодолее пропуск или грешка. Произнасянето по реда на чл. 248 ГПК подлежи на контрол по реда на обжалването на определенията. С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 248 ГПК определение, което не подлежи на обжалване, се слага край на производството по разпределяне на отговорността за разноските. Поради това то е неоттегляемо, независимо от това дали в процеса на формиране на правораздавателната воля е допусната грешка при възприемането на правнорелевантен факт или не /каквато в случая не е и налице – касационният съд е сезиран с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и е надлежно осъществена процедурата по размяна на книжа по чл. 248, ал. 2 ГПК, доколкото разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя, е официален свидетелстващ документ, който доказва самото връчване и всички обстоятелства, които имат значение за него – чл. 44, ал. 1 ГПК/. В този смисъл е и последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 377 от 17.06.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3105/2013 год., IV г. о., ГК, определение № 675 от 24.11.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 1528/2014 год., II т. о., ТК, определение № 439 от 25.07.2018 год. на ВКС по ч. т. дело № 23/2018 год., II т. о., ТК, определение № 220 от 23.10.2018 год. на ВКС по т. дело № 1084/2016 год., I т. о., ТК, определение № 207 от 09.10.2019 год. на ВКС по т. дело № 2795/2017 год., I т. о., ТК, определение № 69 от 19.03.2021 год. на ВКС по т. дело № 754/2019 год., I т. о., ТК, определение № 60148 от 30.11.2021 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4598/2021 год., I г. о., ГК, определение № 3194 от 12.11.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 1971/2025 год., II т. о., ТК и др. Ето защо искането за отмяна при условията на чл. 253 ГПК на постановеното по настоящото дело определение № 5487 от 28.11.2025 год. в частта му, в която по реда на чл. 248 ГПК в тежест на „Вико“ ЕООД са възложени направените от ответника по касационната жалба разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лв., следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение