Определение № 253 от 09.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5614/2014 г.

Постъпила е молба от [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Надежда Г., с искане да бъде изменено определение № 214 от 12.06.2015 г. по гр.д. № 5614/2014 г., на ВКС, ІV г.о. като присъдените разноски на ответника по касационната жалба [фирма], [населено място], бъдат намалени от 2200 лв. на 700 лв. Твърди се, че присъдените разноски са по-големи от претендираните. В представения списък за разноски е посочена само сумата 700 лв. като платено адвокатско възнаграждение. Няма и доказателства за направени други разноски пред касационната инстанция. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение е отменено определението от 22.04.2015 г. за ход на делото по същество и е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение №938 от 18.06.2014 г. по гр.д. №1124/2014 г. на Варненския окръжен съд. Касаторът [фирма], [населено място], е осъден да заплати на [фирма], [населено място], 2 200 лв. деловодни разноски съобразно изхода на спора. Ответникът по касационната жалба е представил списък на разноските, според който се претендират направени разноски в размер на 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в производството по допускане на касационно обжалване и 1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство или общо 2 200 лв. От договори са правна защита и съдействие от 02.09.2014 г. и 16.04.2015 г. е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер общо на 2 200 лв. е заплатено. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.