Решение № 3415 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница гр. Бургас при Агенция Митници, чрез гл. юрк. Ламбов, срещу решение № 13555/04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 165 по описа на Административен съд гр. Варна за 2025 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон. Според твърденията навадени в касационната жалба е необоснован изводът на Административен съд гр. Варна, че митническите органи не са предприели необходимите мерки за въвеждане на регистрационен режим на посочения в Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 внос, поради което е била налице хипотезата на чл. 119 § 1 във връзка с чл. 116 § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Митнически органи са изпълнили действията, указани в разпоредбите на чл. 13, §3 и чл. 14, §5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 и са регистрирали вноса на стоката. С регламента за въвеждане на регистрационен режим не са въведени други мерки и временни антидъмпингови мита, които да бъдат изискани от декларатора. Затова след регистриране на митническата декларация и заплащане на ДДС е разрешено вдигане на стоката. На 13.05.3024 г. е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, с включването на вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан (Официален вестник на ЕС, серия L от 14.05.2024 г., в сила от 15.05.2024 г.).Това е дало основание да се извърши последващ контрол на осъществения вече внос от "Глобъл Панелс" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че на основание чл. 48, във връзка с чл. 84, ал. 1 т. 1 от ЗМ митническите органи имат право да извършват последващ контрол на декларирането чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в митническата декларация и придружаващите я документи. В тези случаи, за разлика от чл. 84, ал.1, т. 2 от ЗМ, не се извършва проверка на счетоводната отчетност. След приемане на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, с който е въведено антидъмпингово мито по отношение на стоките, декларирани по време на периода на действие на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 е извършена проверка, изпратено е Съобщение на основание чл. 29 във връзка с чл. 22 § 6 от с peг. № 32-1024945/01.10.2024 г. от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и е издадено Решение № 32-1114144/12.12.2024 г. от директора на ТД Митница гр. Бургас. Въз основа на тези съображения, касаторът счита за неправилен извода на съда, че е налице хипотезата на чл. 119, във връзка с чл. 116 § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и че е налице грешка от страна на митническите органи, обуславяща възстановяване на вносни мита. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото, съобразно представен списък (л. 35). В представено писмено становище прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Глобъл Панелс” ЕООД, чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л. 24) и прилага доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 400 евро. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение допустимост на касационната жалба. По същество изразява становище за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка съдебния акт на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, по отношение на която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на спора в производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на Решение № 32-1114144/12.12.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница гр. Бургас, с което се коригират данните за стока № 2 по МД с МRN 24ВG001009019714R8/25.03.2024 г. и е определено за внасяне допълнително антидъмпингово мито и ДДС по отношение на вносителя „Глобал Панелс“ ЕООД. По делото установено, че на 25.03.2024 г. с МД с МRN 24ВG001009019714R8, дружеството е декларирало внос на стоки под режим допускане за свободно обращение. Стока № 2 е описана в елемент от данни (е.д.) 18 05 000 000 „Описание на стоките“ - „шперплат от бреза с меламиново покритие, с размери: - 9, 12, 15, 18 Х 2500 X 1250 ММ- 11.108 М3, 220 БР., 11 колета“. Стоката е декларирана с код по ТАРИК 4412331010, с декларирана митническа стойност 17 921.32 лв., с мито в рамките на митническия съюз 0% и дължимо ДДС в размер на 3 584.26 лв. Към МД от страна на вносителя са представени сертификат за движение A.TR № АА 0394296/22.03.2024г., опаковъчен лист от 21.03.2024г., търговска фактура № 3000000130/25.03.2024г., ЧМР от 22.03.2024г. и сертификат за произход № ММ 0643136/22.03.2024г. издаден от турските власти, в който е отразен произход на стоките – Турция. След извършените проверки от компетентните органи стоката е освободена за свободно обращение. След приемането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, с който е въведено антидъмпингово мито по отношение на стоките, декларирани по време на периода на действие на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 от митническите органи е започнала административна процедура за последваща проверка на основание Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и чл.84, ал.1 ЗМ. На основание чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., до „Глобъл Панелс“ ЕООД е изпратено съобщение с рег. № 32-1024945/01.10.2024 г., с което дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение за определяне на окончателно антидъмпингово мито и определяне на нови размери на данъчната основа и на дължимите вземания за стока № 2, поставена под митнически режим с МД с МRN 24ВG001009019714R8/25.03.2024 г. В указания срок от страна на жалбоподателя е постъпил писмен отговор рег. №32-10441178/16.10.2024 г., в който пълномощникът на жалбоподателя оспорва прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 по отношение на процесния внос на стока № 2 като сочи, че при извършването на вноса не са налице данни, че е бил въведен регистрационен режим по отношение на извършения внос. Към отговора са приложени допълнителни писмени доказателства относно произхода на внесените стоки – Договор №13/01.09.2022 г. сключен между „DB-WOOD“ Ltd., Украйна и „DASTAS Demircioglu Agac Sanayi Ticaret“ A.S., Турция, заедно с допълнително споразумение от 12.06.2023г., Приложение №1/25.10.2022 г., Приложение №2/26.12.2023 г. и Приложение №3/29.12.2023г., фактура №01/10.01.2024 г., фактура от 10.01.2024 г. за извършен транспорт, ЧМР към фактура №01/10.01.2024 г. за доставка на стока. С молба вх. №32-1058333/29.10.2024 г. пълномощникът на дружеството - вносител уточнява, че с митническа декларация с МRN 24ВG001009019714R8/25.03.2024 г., търговското дружество „Глобъл Панелс“ ЕООД е внесло стоки закупени и произведени от „DASTAS Demircioglu Agac Sanayi Ticaret“ A.S., Турция. Суровината за изработката на стока № 2 била с произход Украйна и закупена съгласно договор №13/01.09.2022г., сключен между „DB-WOOD“ Ltd., Украйна и „DASTAS Demircioglu Agac Sanayi Ticaret“ A.S., Турция и съответните допълнителни споразумения и приложения. На 05.12.2024 г. от началника на МБ Сливен до Директор на ТД Митница гр. Бургас е изготвена докладна записка, в която възраженията на дружеството са приети за неоснователни и е потвърдено приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 по отношение на стоката по МД с МRN 24ВG001009019714R8, изпратена от Турция, с деклариран код по ТАРИК 4412 33 10 10, за която следва да се събере окончателно антидъмпингово мито. В последствие на 12.12.2024 г. е издадено и оспореното в настоящото производство решение на директора на ТД Митница гр. Бургас. По делото е прието заключение по съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) (л. 174 от делото). След извършената проверка вещото лице е дало отговор на поставените въпроси относно процедурата по подаване, регистриране и последващи действия по процесната МД, както и за начина на работа на електронната информационна система, администрирана от митническата администрация. Вещото лице е дало заключение, че електронната информационна система, ползвана за изготвяне, подаване и регистриране на процесната МД не е индикирала и съобщавала за начало на процедура по антидъмпингово или изравнително мито, или за регисртиране по изравнително, или антидъмпингово мито по отношение на кода по ТАРИК, с който е въведена стоката. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че митническото решение е издадено компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от ЗМ във вр. с чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 и в предписаната от закона форма. Направен е извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като същото не съдържа ясни фактически и правни съображения и е издадено при липса на изпълнена процедура съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 и ЗМ. При извършената проверка на административния акт, съдът е извършил преценка на преценка на обстоятелствата във връзка с регистрацията на вноса по процесната МД и изпълнението на задължението съгласно чл. 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 вменено на митническите органи на държавите членки да предприемат необходимите мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 внос, съответстващи на чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 Регламент (ЕС) 2016/1036. Прието е, че към датата на деклариране на митническия внос по МД са в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, като не се оспорва съответствието на стоката с код по КН 4412 33 10. Агенция „Митници“ няма въведени изрични мерки съгласно разпоредбата на чл. 2 от цитирания регламент и в хода на делото съответното обстоятелство не е доказано. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ като компетентно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства и въз основа на него е формиран извод, че служителите на ТД на Митница гр. Бургас са приключили митническите формалности по процесната МД и са разрешили свободното обращение на стоките, без искане за представяне на допълнителни документи, обезпечение и/или някакви други изисквания, или с посочване на друг режим - регистрационен, ведно с последствията от това. Въз основа на това е обоснована незаконосъобразност на митническото решение, след като по процесната МД с МRN 24ВG001009019714R8/25.03.2024 г.. Решаващият състав е приел, че след като митническите формалности са приключени, не е допустимо с нарочно решение, директорът на ТД Митница гр. Бургас, заради пропуск на митническата администрация, да определи ново задължение за събиране на антидъмпингово мито, съответно нова данъчна основа и нов размер на данък върху добавената стойност по митническата декларация, подадена от „Глобъл Панелс“ ЕООД. Съдът е посочил, че подадената МД от дружеството, според митническите служители е отговаряла на регламентираните изисквания. Към датата на подаване на декларацията, декларираният от дружеството код по ТАРИК е съобразен с действащата нормативна уредба, поради което съдът е приел, че деклараторът е действал добросъвестно. Въз основа на изложеното съдът е приел, че деклараторът е бил добросъвестен, а в случая се касае за грешка на митническия орган, която дружеството не е можело да открие, поради действията на митническата администрация. В тази насока Административен съд гр. Варна е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 116, § 1, б. „в“ Регламент (ЕС) № 952/2013, което е основание размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на основание грешка на компетентните органи. Допълнително в мотивите на съдебния акт е обосновано нарушение на принципите по чл. 12 и чл. 13 от АПК, за добросъвестност на декларатора, който не е имало как да открие грешката при определяне на публичните задължения при вноса и без да са осъществени никакви допълнителни процедури и действия на митническата администрация е издала утежняващо решение. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В хода на производството пред АС гр. Варна между страните не е имало спор по фактите, а относно това дали правилно е определено антидъмпингово мито за вноса на брезов шперплат от Турция, след като стоките са били освободени за свободно обращение. Както и дали митническите органи са приложили правилно регламента за изпълнение /ЕС/ 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. Основателно в касационната жалба се твърди, че при издаване на митническото решение не са допуснати нарушенията въз основа на които първоинстанционният съд е отменил административния акт. Несподелимо е приетото в мотивите на съдебния акт тълкуване относно начина по който следва да бъде прилаган Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21 август 2023 г. и в последствие Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 от 13 май 2024 г. на Комисията. Неправилно първоинстанцционният съд е приел, че при издаване на митническото решение се касае за грешка на митническия орган, която дружеството не е можело да открие своевременно, поради което е допуснато нарушение на приложимата разпоредба на чл.116, §1, б. „в“ от Регламент ЕС 952/2013 г. В мотивите на съда е посочено, че е допуснато нарушение и на принципите залегнали в чл.12 и чл.13 АПК, тъй като митническите органи не са провели необходимите процедури, за да може декларатора да открие допуснатата грешка при определяне на вносното мито, въпреки неговата добросъвестност. Въпреки, че в съдебното решение правилно е издирена и посочена относимата нормативната уредба от общонстното и националното право, тя е тълкувана неправилно, което е довело и до неправилно разрешаване на правния спор. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 на Комисията от 8 ноември 2021 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия се установява за първи път налагането на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на шперплат, с произход от Русия. В последствие мерките се стесняват и е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21 август 2023 г. за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, като съгласно чл.1 от този регламент основната цел за започналото разследване е да се определи дали вносът в Съюза на шперплат, състоящ се единствено от листове от дървесина с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори покрит, понастоящем класиран в код по КН 4412 33 10, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, (с кодове по 4412331010 и 4412331020), заобикаля мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930. В резултат на така проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 от 13 май 2024 г. на Комисията, с който обхватът на антидъмпинговото мито се разширява с включването на вноса на шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори с покритие, понастоящем класиран в код по КН e 4412 33 10 и изпращан от Казахстан и Турция, независимо дали е деклариран с произход от Казахстан и Турция (кодове по ТАРИК 4412331010 и 4412331020), а съгласно § 2 митото с разширен обхват е антидъмпинговото мито в размер на 15,80 %, което се прилага за „всички други дружества" в Русия. За да постанови отмяна на административния акт, съдът неправилно е приел, че за прилагането на тези регламенти е необходим специален регистрационен режим, който не е въведен от РБ в системите на Агенция Митници и следователно не може да бъде определено мито различно от това, което е заплатено при вноса. Обосновал е приложимост на на чл.116, §1, б. „в“ от Регламент ЕС 952/2013 г. и добросъвестност на вносителя, тъй като определянето на по-ниско вносно мито се дължи на грешка на компетентния административен орган. Неоснователно е приетото, че административния орган е допуснал нарушение на чл.12 и чл.13 от АПК, тъй като лицето е било добросъвестно и е заплатило определените му задължения при вноса. Видно от хронологията на приемане на антидъмпинговите мерки относно вноса на „шперплат от бреза“ с произход Русия, към датите на приемане на МД – 25.03.2025 г. все още не е било въведено защитното мито и не е имало основания за събирането му, за да се поддържа, че у вносителя е създадено каквото и да било оправдано правно очакване, че такова мито няма да бъде въведено. При наличието на влязъл в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649, надлежно публикуван в Официалния вестник на Съюза и текущо разследване с цел въвеждане на допълнителни мерки във връзка с вноса от Русия са необосновани изводите за това, че дружеството е имало конкретни правни очаквания които не са се оправдали. След публикуването в Официалния вестник на Европейския съюз на относимите регламенти, то те освен че са били действащо право по отношение на осъществения внос, са били и задължителни не само за органите на държавите членки, но и за частноправните субекти, които осъществяват този внос. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил административния акт, като е посочил, че не е спазена предвидената процедура за регистрационен режим на вноса, че неправилно е определено със задна дата антидъмпингово мито и при издаване на решението не е спазен процесуалния ред предвиден в чл.48 Регламент /ЕС/ и чл.84, ал.1 ЗМ. В решението липсват мотиви по същество на спора относно това дали стоките по своите същностни характеристики, вкл. и страна на изпращане или страна на произход, попадат в обхвата на чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. Отменяйки административния акт издаден от директора на ТД Митница Бургас поради допуснати нарушения на административно процесуалните правила, съдът е счел, че не е необходимо да изложи съображения относно това дали стоката попада в обхвата на чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2024/1287 на Комисията. Същността на антидъмпинговите мита е свързана с облагане вноса на конкретни категории продукти, с конкретно посочен произход /от определена държава/. За целите на прилагането на антидъмпинговите мерки е формулирана и ясна дефиниция относно понятието „държава на износа“ в чл.3 от Регламент /ЕС/2016/1036 – „страната на износа обикновено е страната на произход. Страната на износа обаче може да бъде и междинна страна, освен ако например продуктите само биват пренасяни през територията на тази страна или разгледаните продукти не се произвеждат в тази страна или ако няма сравнима цена за тях в тази страна“. За да бъде приложено по-високо мито от особено значение е да бъде установен произход на стоките от Русия, тъй като в противен случай регламентът би имал приложение и по отношение на всички стоки от определена категория, които в този момент се намират на територията на Турция или респ. Казахстан, което не е целта на ограничителните мерки. В мотивите на решението липсват каквито и да било установявания в тази насока и съответно изводи дали Регламета е приложим към осъществения внос, така както е прието в митническото решение. Акцентирайки на процесуалните нарушения допуснати в хода на административното производство, съдът не е изложил мотиви по същество на спора дали, за да попадне в обхвата на приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, вносът на стоки, от рода на брезов шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина непревишаваща 6 мм, с външни пластове от дървения материал, посочени в позиция 441233, осъществен в периода на действие на посочената антидъмпингова мярка, е достатъчно същите стоки да са „изпратени от Турция и с деклариран произход от Турция“, като ирелевантен е установеният техен произход (каквато е тезата, застъпена от митническия орган, споделена изцяло и от състава на АС – Бургас), или напротив – не само фактът на изпращане на стоките от Турция, но и конкретно установеният техен произход от Русия е от определящо значение за прилагането на антидъмпинговата мярка. В хода на първоинстанционното производството не е обсъждан произхода на стоката, не е установено, дали представения в хода на административното производство сертификат за произход от Турция е оспорен и как той се отнася към преценката за произхода на внесената стока. Обстоятелството, че административния акт е отменен поради допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването му и липсата на установявания относно произхода на стоката, както и обсъждане на приложените от вносителя доказателства в тази връзка, препятства произнасянето по същество на настоящата инстанция, поради което при условията на чл.222, ал.2, т.1 АПК решението на АС гр.Варна следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата инстанция на основание чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,