Определение № 5467 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2024 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Я. Р. М. ,чрез адв. К. А. от САК за изменение на определение №2045 от 24.04.2025г на ВКС ІІІ г.о, постановено на основание чл. 288 ГПК по настоящето дело, в частта за разноските .С определението настоящият състав на Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 3548 от 13.06.2024г по в. гр.дело № 13685/ 2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.03.2023г по гр.д.№20390/2019г на СРС, 148 състав, постановено в трудов спор с работодателя „Медицински център Американ Спайнъл Клиник.“ЕООД.С определението разноските на ответника по касационната жалба, установени като платено възнаграждение за адвокат в размер на 2400лева, са възложени в тежест на настоящата молителка Я. Р. М.. В случая по същество са били отхвърлени нейните исковете за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“ от длъжността „изпълнителен секретар“, за възстановяване на заеманата работа и обезщетение по чл.225, ал.1 КТ поради оставане без работа в размер на 11470,25лв. ,поради което разноските за адвокатска защита на ответника са били съответно присъдени в тежест на ищцата на първа и въззивна инстанции, като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по разноските,присъдени в размер на 1800 лева,намалил е на основание чл. 78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция поради прекомерност на плетеното от 2400 лева за защита на ответника от адвокат, на сумата 500лв.за въззивна инстанция, като е взел предвид предвид фактическата и правна сложност на делото в тази фаза на производството, но най-вече като е отчел трудовия характер на спора ,предвид правото на работниците на достъп до правосъдие ,включително чрез ограничаване на разноските, които следва да понесат при неблагоприятен изход на делото. С настоящата молба пълномощникът на ищцата Я. Р. М. е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението за адвокат на ответника ,платено за защита пред касационната инстанция и присъдено в размер на 2400лева ,като моли същото да бъде намалено. Постъпило е становище от ответника„Медицински център Американ Спайнъл Клиник.“ЕООД., в което се оспорва наличието на основание за изменение на определението в частта за разноските Възнаграждението не е завишено предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да се отчете наличието на обективно съединен паричен иск ,като цената му / материалният интерес/ следва да бъде отчетен. За справка, съгласно Наредба №1/09.07.2004г на ВАдвС, само по този иск минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1432лв, като заедно с другите искове ,предвид защитата по тях, платеното възнаграждение дори е занижено спрямо показателните по цитираната наредба на ВАдвС. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е постъпила в срок е по същество е основателна. Размерът на възнаграждението от 2400 лева, като платено за защита, изразила се в отговор на подадената касационна жалба срещу въззивно решение, с което е потвърдено оспорвано уволнение заедно с отхвърляне на обусловените искове при решаването на трудовия спор настоящият състав на Върховен касационен съд намира за прекомерно. Независимо от обстойното изложение с формулирани правни въпроси от касатора, при защитата на ответника е бил изготвен отговор, основаващ се на изясненото по делото и вече трайно формирана практика на ВКС, която сочи правно разрешение при установените по делото факти. Освен обема работата на адвоката, поел защитата,следва да се отчита и трудовоправният характер на спора. По въпроса за преценката на съда при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК, наложително е Върховен касационен съд отново да посочи ,че НМРАВ №1/2004г приета от Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22). Остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал.5 ГПК. Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, което е особенно значимо по трудови дела. Ето защо ,с оглед вида на спора, вида и количеството на извършената работа, при отчитане спецификата на адвокатския труд ,като отчита и материалният интерес от защита по оценяемия паричен иск - търсено обезщетение по Кодекса на труда ,но без неговият размер в случая да е е водещ критерии, платеното от работодателя възнаграждение на адвокат в размер на 2400лева е значително завишено и следва да се намали на 800 лева, за да се отчете съответно правната сложност на конкретния спор и интереса за страните да осигурят правната си защита. По реда на чл.248 ГПК определението следва да се измени, като на основание чл.78,ал.5 ГПК разноските в тежест на молителката бъдат намалени. По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г.о.