Решение № 248 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 11/2025 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, представляван от адв. Г. П. и адв. С. М., срещу решение № 338 от 22.10.2024г. по в.т.д.№ 292/2024г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 278 от 02.10.2025г., с което е потвърдено решение от 16.02.2024г. по гр.д. № 64/2021г. на Районен съд Чирпан в частта, с която касаторът е осъден да заплати на К. Х. Г. сумата 9600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния внук М. В. В. при настъпило на 22.02.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага довод за неправилност на извода на въззивния съд, че делото е търговско по своя характер и поради това въззивното решение не подлежи на обжалване. Поддържа още, че въззивният съд неправилно е приложил ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС по отношение на настъпили преди приемането му вреди, като към момента на настъпване на увреждането ищцата не е попадала в кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди още, че въззивният съд неправилно е приел, че ищцата е доказала особено близка и трайна житейска връзка с внука си, обуславящи активната й легитимация да претендира обезщетение за търпените от смъртта му неимуществени вреди. Поради това моли решението в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по касация К. Х. Г., представлявана от адв. Ж. З., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на изключителна емоционална връзка между нея и починалия й внук, установена въз основа на правилно кредитираните от съда свидетелски показания. Сочи, че когато внукът й е бил малък, тя се е грижела за него, докато родителите му работели, както и за период от няколко години по време на придобиване на средно образование внукът й живеел при нея в [населено място]. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Третото лице-помагач А. С. Д. не представя отговор на касационната жалба. С определение № 607 от 25.02.2026г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос относно материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за установено настъпването на 22.02.2016г. на ПТП поради виновно противоправно поведение на А. Д. при управление на МПС - лек автомобил, марка "Субару”. модел” Аутбак”, с номер на рама JF1BP9LKB6G050663, което не е регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели, при което е причинена смъртта на М. В. В., чиято баба е ищцата. Посочил е, че първоинстанционният съд е приел за справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата 20 000 лева. Приел е, че при преценка относно размера на претърпените от деликта морални вреди определеното от съда обезщетение трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика. Намерил е за основателни възраженията на ответника досежно размера на претендираното с исковата молба обезщетение от 20 000 лв., като го е счел за несъответстващо на принципа на справедливост и на икономическите условия в страната към 2016г. Приел е, че с оглед принципа на справедливост при определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищцата поради смъртта на внука й, следва да се определи обезщетение в размер на 12 000 лв., който е съобразен с установените по делото вреди за ищцата – същата е баба на починалия М. В., установени са претърпените от нея болки и страдания, причинени от смъртта на внука й, като този размер е съобразен и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика относно присъждането на обезщетения за неимуществени вреди. Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като непоставянето на обезопасителен колан е довело до тежките черепно-мозъчни травми, причинили смъртта му. Намерил е, че съпричиняването е в размер на 20%, поради което на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9600 лева. По формулирания материалноправен въпрос: Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно. Изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. В. при процесното ПТП, е необоснован. От показанията на разпитаните по делото свидетели В. В. – дъщеря на ищцата, и Н. Н., се установява, че пострадалият М. В. е бил привързан към баба си и дядо си, които помагали за отглеждането му, тъй като майка му е била много млада; през лятото баба му го е гледала като малък, както и през ваканциите в Ч., вече като по-голям; след осми клас М. се преместил да живее при баба си и дядо си до раздялата им, когато баба му се преместила; след раздялата на баба му и дядо му М. продължил да посещава баба си; след смъртта на М. имало промяна в поведението на ищцата /забравя, не може да спи вечер/, тъй като е загубила човек от семейството; ищцата посещавала гроба на внука си и се разстройвала, когато види децата му. Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите не установяват отношения между починалия и неговата баба, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между внук и баба. Близките отношения между тях, полагането на грижи от бабата към внука, споделената обич, са израз на типичните за българските традиции отношения между баба и внук, но не разкриват изключителност на съществувалата между тях родствена връзка. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между ищцата и починалия ѝ внук по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищцата в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. В.. Според показанията на свидетелката В. – дъщеря на ищцата и майка на починалия М., след осми клас той се преместил в [населено място] да живее заедно с нейната баба и за известен период – с майка й /ищцата/, но след като майка й и баща й се разделили, майка й вече не живеела в къщата, като свидетелката не си спомня кога се е случило това. Въз основа на тези показания не може да се направи извод, че е било налице трайно полагане на грижи от ищцата за внука й, вместо от неговите родители. От показанията на свидетелите, че ищцата е променена след смъртта на внука си и страда, когато посещава гроба му и вижда децата му, не се установява в правната й сфера да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи баба по повод загубата на обичания от нея внук. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, обуславя извода, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди и предявеният от нея иск е неоснователен. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на предявения иск по чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за сумата 9 600 лева. При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта относно възложените в тежест на ответника разноски и държавна такса за двете инстанции. На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за трите инстанции в размер общо на 1828,69 евро с левова равностойност 3576,61 лева – заплатени държавни такси за въззивната и касационната инстанция и възнаграждения за назначени в първоинстанционното производство съдебни експертизи. При съобразяване на присъдените на ответника с въззивното решение разноски в размер на 1551 лева, с настоящото решение следва да му бъдат присъдени допълнително 1035,68 евро с левова равностойност 2025,61 лева. На ответника следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК