Определение № 922 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2014 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 2452 от 20.06.2013 година по гр.д. № 612/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 1019 от 15.03.2013 г. в частта му за съдебните разноски. В частната жалба срещу определението, постъпила от ОДЗ [населено място] се поддържа, че съдът неправилно е присъдил в тежест на страната разноски за производството пред Върховния касационен съд по гр.д. № 80/2010 г. на Трето гражданско отделение, в което тя не е участвала и без да съобрази направения от ищцата отказ по един от обективно съединените искове. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Гражданско дело № 10/2009 г. на Разложки районен съд е образувано по искова молба, с която В. Я. П. от [населено място] е предявила против [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. С решение № 1717 от 29.05.2009 г. предявените срещу [община] искове са уважени. Първоинстанционното решение е отменено с въззивно решение № 479 от 23.10.2009 г. по гр.д. № 747/2009 г. на Благоевградски окръжен съд. Въззивното решение е отменено с решение № 204 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 80/2010 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания, че след констатацията за предявяване на иска срещу ненадлежен ответник, съдът е следва да остави исковата молба без движение като предостави на ищцата възможност да посочи ответник, съобразно въведените фактически твърдения с кого е възникнало трудовото и правоотношение. При новото разглеждане на делото (гр.д. № 612/2012 г. на Благоевградски окръжен съд), след отстраняване на нередовностите на исковата молба, производството е продължило с ответник ОДЗ „Я.”. В хода на въззивното производство, с молба, приложена на л. 31 от делото, ищцата е направила отказ от иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ. Производството по иска е прекратено с решението по делото, с което ответникът ОДЗ „Я. е осъден да заплати на ищцата сумата 1740 лева съдебни разноски, извършени във въззивната и касационната инстанция. Предвид прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 255 лева. С определение № 2452 от 20.06.2013 година, искането за изменение на съдебното решение в частта му за съдебните разноски е оставено без уважение. Определението е незаконосъобразно. Ответникът ОДЗ „Я.” не е участвал в производството по гр.д. № 204 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 80/2010 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, поради което не дължи съдебни разноски за тази инстанция. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските по делото се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Направените от ищцата разноски във въззивната инстанция се дължат съобразно уважената част от иска – уважената претенция по чл. 344, ал.1, т.1 ГПК, като по отношение на прекратеното производство поради отказ от иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ разноски не се дължат, т.е. дължимите разноски са в размер на 435 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение