Определение № 3010 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1407/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, вр. чл.405 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Елмон Пропъртис” ЕАД, срещу разпореждане № 1511 от 12.11.2024г. по в.т.д. № 5/ 2024г. на АС - Варна, с което е постановено издаване в полза на ищеца на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател – ответник по исковете, за присъдените суми по постановеното по делото въззивно решение /без присъдените разноски/. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като не е отчетен факта, че по банковата сметка на ОС – Варна е внесен залог в размер на 100 000 лева, като обезпечение на иска. С оглед на което се твърди, че трябва да се извърши прихващане, като се издаде изпълнителен лист само ако има разликата между дължимата и наличната сума. Ответникът по частната жалба, „Аурига България“ ЕООД не представя отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд е издал разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително въззивно решение за присъдените с него суми /с изключение на разноските/. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.404, т.1, пр.2-ро ГПК, осъдителните решения на въззивните съдилища са самостоятелно изпълнително основание, отделно от влезлите в сила съдебни решения. Липсва законово основание при издаването на изпълнителния лист въз основа на невлязло въззивно решение съдът да прихване сумите, които са внесени по набирателната сметка като обезпечение на иска, като трябва да се отбележи, че последното гарантира успешното провеждане на принудителното изпълнение на осъдителното съдебно решение, поради което наличието на парично обезпечение на иска не би могло да възпрепятства откриването на пътя на принудителното изпълнение чрез издаване на изпълнителен лист за всички присъдени суми. С оглед изложеното, атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК