Определение № 5145 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Торус 2012“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Димитър Горов“ №20 срещу протоколно определение от 24.03.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело №124/2026 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на община Пещера да се произнесе по Заявление, вх. №30-2729 от 22.12.2025 г. на „Торус 2012“ ЕООД, прекратил е производството по делото и е присъдил разноски на Община Пещера. Частният жалбоподател - „Торус 2012“ ЕООД, счита обжалваното определение за неправилно. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, въз основа на представената като писмено доказателство извадка от Регистъра на издадените талони „Пропуск по местоживеене“ за 2025 – 2026 г., че жалбата е подадена преждевременно. Счита, че датата отразена в регистъра не е достоверна. Твърди, че в случая разноските следва да бъдат понесени от административния орган, тъй като е станал причина за завеждане на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на съда за продължаване на съдебното производство. Ответникът по частната жалба – кметът на община Пещера изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното определение съдът приема, че съгласно представения регистър на издадените талони „Пропуск по местоживеене“, исканият пропуск е издаден на 05.01.2026 г., а заявлението за издаването му е получено в общинската администрация на 22.12.2025 г., следователно е спазен срокът по чл. 57, ал. 1 АПК и липсва мълчалив отказ. След като исканият пропуск е издаден в срок и не е формиран мълчалив отказ, съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК. С оглед изхода на спора, първоинстанционният съд присъжда разноски на ответната страна. Определението е неправилно в частта относно присъдените разноски и правилно, като краен резултат, в оставалата му част. От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява следното: На 22.12.2025 г. „Торус 2012“ ЕООД е подал Заявление, вх. №30-2729-1 за издаване на безплатен пропуск за зона „Ц“ – централна градска част на гр. Пещера. Видно от представения и приет без оспорване като писмено доказателство в първоинстанционното производство Регистър на издадените талони „Пропуск по местоживеене“ за 2025 – 2026 г., исканият пропуск (талон) е бил издаден на 05.01.2026 г. Дружеството не е оспорило представеното доказателство в срока по чл. 193, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и по делото не са представени доказателства, които да опровергават отразената дата на издаване в регистъра. На 29.01.2026 г. „Торус 2012“ ЕООД е подал жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Пещера да се произнесе по Заявление, вх. №30-2729 от 22.12.2025 г. Ето защо, правилно съдът е приел, че жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е подадена след издаване на искания талон и не е формиран мълчалив отказ. Липсва годен предмет на съдебен контрол, а оттам и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, което е основание за неговото прекратяване, на основание чл. 159, т.1 АПК. Тъй като по делото не са представени доказателства за съобщаване на дружеството за издадения талон, административният орган с поведението си е дал повод за завеждане на делото и на дружеството се дължат направените разноски. Твърденията на административния орган, че дружеството е уведомено не са подкрепени с доказателства. Видно от доказателствата по делото разноските са в общ размер от 537,56 евро, от които платена държавна такса в размер на 25,56 евро и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.01.2026 г., в размер на 512 евро. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено В ЧАСТТА, с която „Торус 2012“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Пещера, разноски по делото в размер на 720 евро и вместо него бъде постановено ново, с което да бъде осъдена Община Пещера да заплати на дружеството направените разноски в първоинстанционното производство, в размер на 537,56 евро. В останалата част, определението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение