Определение № 2343 от 10.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитрова, срещу определение № 13581 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2846/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо рег. № РД22018394ВН_004ПР_001ПР от 08.10.2024 г. на кмета на район „Приморски“ при Община Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на друг съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В допълнителна молба се прави и искане за присъждане на разноски по чл. 38 от Закона да адвокатурата /ЗА/. Ответникът – кмета на район „Приморски“ при Община Варна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е приел, че видно от съдържанието на подадената жалба и уточняващата молба, същата е насочена срещу писмо рег. № РД22018394ВН_004ПР_001ПР/ 08.10.2024г. на кмета на район „Приморски“, което е в отговор на подадено от жалбоподателката искане и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона, а има уведомителен характер. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Видно от съдържанието на писмото, жалбоподателката е уведомена, във връзка с искане от 26.09.2024 г., че исканите от нея строителни документи касаят проверка на административно производство, отнасящо се за трети лица, както и че по отношението на т. 3 от искането й вече е отговорено с предходно писмо. С оглед изложеното съдържание на писмото, правилно административният съд е приел, че то е с уведомителен характер и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С това писмо не се създават задължения и не се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, както и същото не съдържа властническо волеизявление. В конкретния случай не е налице и произнасяне на кмета на район „Приморски“ по искане за достъп до обществена информация, каквито доводи се излагат в частната жалба, доколкото видно от съдържанието на искане рег. № РД22018394ВН_004ПР/26.09.2024 г., същото не представлява заявление за достъп по чл. 25 от Закона за достъпа до обществена информация /ЗДОИ/ и с него /по т. 1 и т. 2/ не се търси обществена информация нито по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, нито по чл. 11 от ЗДОИ, а и искането е обусловено от частен интерес на М. Д.. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че обстоятелството, че частната жалбоподателка е търсила съдействие от страна на общинската администрация относно предприемане на действия във връзка с незаконен строеж, извършен в имот, съседен на собствения й, не обосновава извод за наличие на акт, подлежащ на съдебен контрол. В специалния закон /ЗУТ/ няма норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за налично незаконно строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Законът за устройство на територията е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство по чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ или чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ в производството по установяване, спиране изпълнението и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се засяга тяхна собственост, нямат качеството на заинтересовано лице, обратно на изложеното в частната жалба. Предвид липсата на годен за съдебно обжалване административен акт законосъобразно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на оспорването без разглеждане. С оглед изложеното определението, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,