Определение № 63 от 18.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 372/2016 г.

Производството е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. С определение № 5258 от 16.11.2015 г. по внчхд № 255/15 г. Окръжният съд-гр.Благоевград върнал касационна жалба Вх.№ 1236 от 27.10.2015 г., подадена от К. А. К. против решение № 4581 от 13.10.2015 г. по описа на БОС, постановено по внчхд № 255/15 г. на БОС, с което е потвърдена присъдата на Районен съд-гр.Гоце Делчев по нчхд № 741/13 г. БОС приел, че са налице условията на чл.351, ал.4, т.3 от НПК, респ., че обжалваното въззивно решение не подлежи на разглеждане по касационен ред. С частна жалба Вх.№ 12848 от 30.11.2015 г. по описа на ВКС, подадена в законоустановения срок, К. К. е заявил недоволство от посоченото определение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Идентично становище е изразено и от оправдания Г. И. Б.. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Обжалваното определение на БОС е правилно и законосъобразно. Решението на въззивния (окръжен) съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда не подлежи на контрол по реда на глава двадесет и трета от НПК. В чл.346 от НПК изрично са очертани съдебните актове подлежащи на обжалване по касационен ред. Добре е видно, че атакуваното решение на БОС не се обхваща от нито една от хипотезите на чл.346, т.т.1-4 от НПК. Водим от горното и на основание чл.351, ал.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение