Определение № 517 от 27.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 1968/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на: ТПК”Колектив – 945”, ЕИК[ЕИК] и ТПК „Колектив- 2”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу определение № 136 от 18.05.2018 г. по т.д. № 1163/ 2018 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадена от двете ТПК молба за отмяна на определение № 362 от 18.07.2016 г. по ч.т.д. № 1248/2016 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което след отмяна на определение № 192 от 08.04.2016 г. по ч.т.д. № 220/2016 г. на Апелативен съд – П. и потвърденото с него определение по т.д. № 66/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, делото е върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Частните жалбоподатели поддържат доводи за неправилност на съдебния акт, с който е оставена без разглеждане молбата им за отмяна. Считат, че при постановяването му не е зачетено наличието на предходно влязло в сила решение за допускане на делбата на процесните имоти, а от друга страна не е съобразено тълкуването, дадено в т.3 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. В жалбата са изложени подробни фактически и правни съображения, с искане за отмяна на атакуваното определение. Ответникът по частната жалба – „Мобил трейд груп” ЕООД, чрез пълномощника си, застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. При постановяване на атакуваното с настоящата частна жалба определение, съдебният състав на І т.о. на ВКС е извел извод за недопустимост на извънинстанционния контрол спрямо касационното определение по ч.т.д. № 1248/2016 г., с което е възстановена висящността на делото пред първата инстанция по предявените установителни искове за собственост върху процесните недвижими имоти. Този извод е основан на задължителни за всички съдилища актове на нормативно тълкуване – т.2 от ППВС № 2/1977 г. и т.6 от ТР№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Определението е правилно. Законосъобразно е становището на предходния касационен състав, че искането за отмяна по реда на чл.303 ГПК на постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение, с което след отмяна на определението за въззивния съд, потвърждаващо извод на първоинстанционния съд за недопустимост на предявени установителни искове за собственост, делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, не попада в приложното поле на чл.303 и сл. ГПК. Това определение не попада в обхвата на съдебните актове – решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи характер на решения, със същите правни последици. След като касационното определение по ч.т.д. № 1248/2016 г. не попада в очертания от законодателя и от задължителната практика кръг на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен контрол, то изводът на съдебния състав на І т.о. за процесуална недопустимост на подадената молба за отмяна следва да бъде потвърден. Поради недопустимост на извънинстанционното производство, съдебният състав на І т.о. не би могъл да преценява основателността на молбата по чл.303, ал.1, т.т.4, 5 и 6 ГПК, като това е важимо и за настоящия съдебен състав на ІІ т.о. Предвид горното, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита атакуваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Затова