Определение № 321 от 06.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 773/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „ЕРГО Ферзихерунг“ АГ срещу определение на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение на Пловдивски окръжен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът М. А. не изразява становище. С първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, наред с останалите въпроси първоинстанционният съд е разгледал предявените от ответника няколко възражения за недопустимост на иска, вкл. възражението за отсъствие на международна компетентност на българските съдилища, обосновано с доводи, извлечени от нормите на Регламент (ЕО) № 125/2012 в подкрепа на поддържаната теза, че в случая компетентни са германските съдилища. Ответникът е обжалвал това определение само в частта му относно международната компетентност, видно от изричното изявление в частната жалба. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение се обжалва в частта, с която са оставени без уважение възраженията за недопустимост на иска, в която част обаче определението няма отношение към спор по чл. 121 или чл. 16 ГПК, нито прегражда развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена. Определението е неправилно. На първо място, въззивният съд неправилно е определил предмета на частното производство. Първоинстанционното определение е обжалвано по въззивен ред само относно въпроса за международната компетентност, а не във връзка с всички отхвърлени възражения за недопустимост. На второ място, неправилен е изводът, че не е предвидена в специална норма на закона обжалваемост на първоинстанционното определение. Доколкото със същото съдът се е произнесъл по въпроса за международната си компетентност, обжалваемостта произтича от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 28, изр. 2 КМЧП, съгласно която на въззивно и касационно обжалване подлежи и определението, с което съдът е приел наличие на международна компетентност, макар и то да не прегражда развитието на производството. С тези мотиви съдът