Определение № 504 от 08.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 861/2023 г.

Производството е по реда на чл.43, т.3 НПК. С разпореждане № 136/21.09.2023г. на съдия - докладчик по НОХД № 89/2023 г. по описа на Софийски военен съд съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Върховен касационен съд за извършване на преценка то да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд поради невъзможност за сформиране на съдебен състав от съда, на който делото е подсъдно. В депозирано писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура предлага да бъде променена подсъдността на делото. По делото е постъпило и искане от защитници на двама от подсъдимите при своето произнасяне ВКС да съобрази Решение от 28.11.2019г. на П. отделение на ЕСПЧ по дело „Мустафа срещу България“ и още на този етап да изпрати делото за разглеждане от Софийски градски съд, комуто то е местно подсъдно. Производството по делото е образувано пред Военен съд - София с внесен обвинителен акт срещу В. П. Д., И. А. М., подполк. Б. Г. И. и П. П. К. с предявени обвинения за извършени престъпления по чл. 116, ал.1, т.7 и т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 НК, по чл.321, ал.3, пр.2, 3 и 4 вр. ал.1 НК, по чл. 354а, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1 НК и по чл. 339, ал.1 НК като инкриминираните деяния са осъществени преимуществено на територията наград София. Съставът на съда, разглеждащ делото следва да се състои от двама съдии и трима съдебни заседатели съобразно изискването на чл. 28, ал.1, т.3 НПК предвид наличното обвинение по чл. 116, ал.1, т.7 и т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 НК. Във Военен съд – София правораздават трима съдии, двама от които са се отвели от разглеждане на делото поради предходни техни произнасяния в процедури по чл. 243 НПК и глава 29 НПК. При наличните пречки те да участват в разглеждане на делото се е създала ситуация, в която не може да бъде определен член на състава на съда – съдия, който да участва в разглеждане на делото заедно с определения съдия-докладчик по него. Това е довело и до сезиращото настоящия съд искане за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото, поради обективна невъзможност за сформиране на съдебен състав. Нормата на чл.43, т.3 НПК осигурява възможност за намеса на Върховния касационен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав като съответно да реши то да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. В настоящия случай желанието за подобна намеса е изразено от военен съд, пред който е образувано дело по внесен от Военно-окръжна прокуратура обвинителен акт. В тази хипотеза Върховният съд е ограничен от особената компетентност на военните съдилища, дадена им от процесуалния закон в неговата глава 31, определяща особени правила за разглеждане на подсъдни им дела. Визираните в НПК правила относно вида на делата, обусловени от субектите на обвинението, които са подсъдни на военните съдилища и органите на военното досъдебно производство, ограничават възможността на ВКС в производство по чл.43, т.3 НПК да се произнесе в позитивен смисъл по иначе коректните доводи на защитниците на двама от подсъдимите и да изпрати делото за разглеждане на местно компетентен общ съд. Аргумент за тази пречка се черпи и от разпоредбата на чл. 42, ал.2 НПК, в която изрично е дефинирано, че когато общ съд счете, че едно дело е подсъдно на военен съд, той прекратява съдебното производство, но не изпраща делото на военния съд, а на съответния прокурор. След тези уточнения и констатацията, че военният съд, на който делото е местно подсъдно не може да сформира състав, естествена последица е делото да бъде изпратено за разглеждане от друг, равен по степен военен съд и това следва да е този в град Пловдив, който има и персонален състав с численост, даваща възможност да се сформира съответен на обвиненията съдебен състав. Именно този съд при провеждане на разпоредително заседание по новообразуваното пред него дело следва да вземе отношение и по доводите на защитниците, изложени в депозираното искане, за съобразяване с препоръките, дадени в Решение от 28.11.2019г. на П. отделение на ЕСПЧ по дело „Мустафа срещу България“. Поради това и на основание чл. 43, т.3 НПК Върховен касационен съд – II Наказателно отделение