Решение № 953 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. Н. и Е. В. Н., чрез адв. С. Митков, против решение № 3903 от 05.02.2025 г., постановено по адм. дело № 9604/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В съдено заседание процесуалният представител на касаторите поддържа заявеното в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, алтернативно – касационната инстанция да постанови ново решение, с което да приеме, че касаторите не са осъществили дискриминация спрямо Л. С.. Претендират разноски за адвокатска защита. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. С. Чушков, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът – Л. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не ангажира становище по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна с данните по делото, становищата и възраженията на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото й, намира следното: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на И. Н. Н. и Е. В. Н., подадена срещу Решение № 313/22.08.2023 г., постановено по преписка № 155/2021 г. по описа на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав. С решението КЗД е установила, че И. Н. Н. и Е. В. Н. са извършили дискриминация на основата на признаци „етническа принадлежност“, „гражданство“, „лично положение“, „раса“ и „обществено положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо лицето Л. С. и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложила на всеки от тях поотделно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лв. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено без допуснати процедурни нарушения, в съответствие с установените факти по случая, с приложимите към тях материалноправни разпоредби и с целта на закона. Въз основа на представените с преписката и събраните по делото доказателства съдът е възприел за коректни фактическите констатации на административния орган, като по отношение на правната им квалификация е допълнил, че по същество е налице осъществен фактически състав на „тормоз“ като форма на пряка дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Макар тази разпоредба да не е изрично посочена в административния акт, съдържанието й е цитирано буквално в мотивите на решението на КЗД и установеното нежелано поведение на сочените като дискриминатори лица е анализирано изцяло през призмата на този състав на пряка дискриминация. Съдът е потвърдил изцяло изводите на КЗД за извършена спрямо Л. С. дискриминация чрез тормоз, изразяваща се в нежелано вербално поведение от страна на И. Н. и Е. Н., което има като краен резултат накърняване на достойнството на дискриминираното лице на основата на защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – „етническа принадлежност“, „гражданство“, „лично положение“ и „обществено положение“. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че в съответствие с формулираните в жалбата до КЗД оплаквания, административният орган е изследвал въпроса за наличието или липсата на осъществено дискриминационно поведение от страна на И. Н. и Е. Н. спрямо Л. С., изразено словесно по време на срещата им на 26.11.2020 г. в магазин „Перфекта“, находящ се на [улица] гр. София, за което жалбоподателят пред КЗД твърди, че е оказало отрицателно въздействие върху определени сфери от личността му, засягащи неговата самооценка и чувството му за национално достойнство, на плоскостта на разпоредбата на чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Следва да се подкрепи становището на КЗД, възприето и от административния съд, че с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация съгласно чл. 9 ЗЗДискр. и въз основа на събраните по преписката доказателства – свидетелските показания на свидетелката М. Ж., се доказват заявените от Л. С. оплаквания за извършена спрямо него дискриминация. Правилна е констатацията на АССГ, че заявеното от свидетелката М. Ж. по време на разпита й в производството пред КЗД съвпада с депозираните от нея свидетелски показания пред полицейския орган (в т.ч. и проведените допълнителни процесуални действия - очна ставка с касационната жалбоподателка) в рамките на досъдебно производство № 3382 ЗМК – 88/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 45550/2020 г. по описа на СРП. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът правилно е приел за последователни и достоверни сведенията, които М. Ж. дава за начина, по който е протекла срещата между Л. С. и сочените за дискриминатори И. Н. и Е. Н., състояла се на 26.11.2020 г., на която среща е присъствала и тя самата. В показанията си свидетелката изразява своите преки и лични възприятия за поведението на замесените лица, като потвърждава изричането на обидни думи от страна на И. Н. и Е. Н. към управителя С.. Последните се изразяват по-конкретно в многократното обръщение към С. с носещото негативна конотация и пейоративен оттенък название „[заличен текст]“, отправянето на унизителни квалификации по отношение на държавата му на произход, както и на заплахи във връзка с предприемане на действия от прокуратурата и изтъкване на собственото превъзхождащо лично и обществено положение на И. Н.. Предвид горното неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно кредитиране от съда на показанията на свидетелката М. Ж. поради липсата на логичност и последователност в тях, заинтересованост към изхода на спора и несъответствие с показанията й, дадени в досъдебното производство. Съдът е разгледал релевантните за спора доказателства, доводите и възражения на страните във връзка с възникналата конфликтна ситуация и обосновано е приел, че от материалите по административната преписка и от досъдебното производство, приобщени като доказателство по настоящото дело, се установява консистентност в показанията на свидетелката М. Ж. по отношение на случилото се на 26.11.2020 година. Поради това съдът правилно е приел, че свидетелските показания, дадени устно пред КЗД, макар и в по-лаконичен вид, преценени заедно и поотделно с останалия доказателствен материал по делото, са достатъчни за установяване на подлежащите на доказване факти. Съдът, както и КЗД не са кредитирали представените по преписката писмени сведения, чието авторство от М. Ж. не е доказано и в този смисъл не е налице опорочаване на фактическите установявания и правните изводи на съда. По делото не са налични данни, включително и по приложената преписка по досъдебното производство, за това, че на процесната дата в магазина вместо М. Ж. е била на работа друга служителка. Жалбоподателите пред първата инстанция и настоящи касатори не са ангажирали доказателства в подкрепа на подобно твърдение, поради което оплакванията им в тази насока остават изцяло недоказани, а оттам и неоснователни. Правилен и обоснован е изводът на съда, че от доказателствения материал по делото се установява словесно поведение (действие) на И. Н. и Е. Н., което е имало като краен резултат накърняване достойнството на дискриминираното лице на основата на признаците - „етническа принадлежност“, „гражданство“, „лично положение“ и „обществено положение“. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, за реализиране на фактическия състав на „тормоз“ като форма на пряка дискриминация не е необходимо с поведението си соченият за дискриминатор да е целял умишлено накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Достатъчно е нежеланото му поведение да има за резултат тези последици и то да е извършено на основата на защитен признак/признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като при тази форма на дискриминация не е необходимо и извършването на сравнение с други лица в сходно положение. В настоящия случай правилно КЗД и първоинстанционният съд са установили, че постигнатият резултат от поведението на И. Н. и Е. Н. е накърняване достойнството на Л. С., като нежеланото поведение е в пряка връзка със заявените от него защитени признаци. С оглед съдържанието на отправените обидни изрази и изяснените по случая факти, основателни са оплакванията му за извършена дискриминация по признаци „етническа принадлежност“, „гражданство“, „лично положение“ и „обществено положение“. Несъмнено установени по делото са етническият произход и националността на Л. С., налице са данни и за неговото гражданство – в справка за съдимост, приложена на л. 50 от материалите по досъдебното производство, приобщени към настоящото дело, е посочено гражданство „Сърбия“. Независимо от това обаче, водещо в случая е естеството на обективираното от И. Н. и Е. Н. нежелано поведение, съставомерно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр., като от конкретно използваните словесни изрази („[заличен текст]“, „селска държава“) ясно личи, че дискриминаторите имат съзнанието за различната етническа и национална принадлежност на дискриминираното лице, както и за различното му лично и обществено поведение, което те възприемат като по-неблагоприятно и уязвимо спрямо собственото си такова, предвид отправените заплахи за разправа посредством органите на полицията и прокуратурата. Предвид гореизложеното, като е приел, че КЗД в хода на валидно проведено административно производство е приложила правилно материалноправните разпоредби, относими към установените правнорелевантни факти, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Съдът правилно в мотивите си в заключение е приел, че поведението на касаторите представлява пряка дискриминация чрез тормоз по § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 и 2, извършена словесно във връзка със защитените признаци по ал. 1 – етническа принадлежност, гражданство, лично положение и обществено положение, с изключение на признака „раса“, но неправилно не е отменил решението на КЗД в тази част. Касационната инстанция намира, че вербалните действия на касаторите не са основани на признака „раса“, според съдържанието на същия, както и липсват мотиви в решението на КЗД в тази насока. Поради това решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в тази част и вместо него се постанови друго, с което да се отмени решението на административния орган, в частта с която е призната за осъществена дискриминация от касационните жалбоподатели спрямо касационния ответник по признак „раса“. Частичната отмяна на решението на КЗД не влияе върху законосъобразността на наложената глоба по чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр., т. к. същата е в минимален размер, както е посочил административния съд. Ето защо в останалата част решението на АССГ е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение