Определение от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Й. Н. Л. с [ЕГН] от гр. София, [адрес], [адрес], със съдебен адрес гр. София, [адрес], срещу § 2 и § 3 на Наредбата за допълнение на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката (Наредбата за допълнение), обн. ДВ, бр.42 от 23.05.2025г. В жалбата са изложени твърдения за нищожност на § 2 на Наредбата за допълнение, с който в Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към чл.61, ал.1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката (Методиката) е създадена нова т.6.1.1. При условията на евентуалност се излага становище и за нейната незаконосъобразност. Що се отнася до атакуваното съдържание на §3 от Наредбата за допълнение, същото се оспорва като незаконосъобразно. С него е придадено обратно действие на новоприетата т.6.1.1. от Методиката, считано от 25.02.2025г. По делото е постъпило заявление за присъединяване на страна по така формирания съдебен спор от К. И. Б.. Към заявлението за присъединяване не са били представени доказателства за това, че молителят е абонат, респ. потребител на топлинна енергия към периода на действие на оспорената част от нормативния акт – от 25.02.2025г. до настоящия момент. Представена е била Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2024г. която е касаела парични спорове на абоната с доставчик на топлинна енергия от период, предхождащ приемане на оспореното изменение. Такова заявление е било депозирано и от Р. И. С., отново с искане за присъединяване в производството и конституирането му като жалбоподател по делото. Към молбата съдебният състав е констатирал, че не са били представени надлежни доказателства за наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесната част от Наредбата. Представени са били текстове от законови разпоредби и определение на СРС. В тази връзка и с цел изясняване на правния интерес от присъединяването на двете лице като страна по настоящия спор, съдът е изискал уточнение. Указал е на К. И. Б. и на Р. И. С. да представят по делото уточнения и доказателства за това, дали същите към момента на депозиране на всяка от двете молби е съсобственик в етажна собственост с дялово разпределение на топлинна енергия, или е страна по такова правоотношение, консумирал ли възмездно топлинна енергия, за част или за целия период от 25.02.2025г. до настоящия момент, респ. намира ли се в друг вид финансови, облигационни или други отношения с доставчик на топлинна енергия, касаещи посочения по-горе период, които да имат връзка с предмета на спора. Съдът е предупредил страните, че при неотстраняване на горните указания в срок ще бъде отказано конституирането им като страни в съдебното производство, както и е указал на К. Б., че в случай на отстраняване на нередовностите съдът ще разгледа искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, респ. внасяне на същата. В срока за отстраняване на нередовностите са постъпили отделни уточнения от всеки от двамата заявители, които са били придружени и със съответни писмени доказателства. К. Б. е представила обща фактура на етажната собственост за периода 01.05.2024г.-30.04.2025г., т.е. включваща и консумация през периода на действие на оспорените разпоредби, след 25.02.2025г. Р. С. е представил индивидуална справка за периода 01.05.2024г. – 30.04.2025г., от която е видно това, че С. е клиент и през периода на действие на оспорените разпоредби, след 25.02.2025г. И двата писмени документа удостоверяват наличието на възмездни отношения между двамата заявители и топлоснабдителното дружество, което обосновава наличието на правен интерес от конституирането им като страни в провежданото производство. Що се отнася до искането за освобождаване на К. И. Б. от задължението за заплащане на държавна такса по сметка на ВАС в размер на 10,00 лева, от представените от страната доказателства се установява, че същата живее сама в собствено жилище и получава пенсия. Не е бил уточнен размерът й, но дори и приемане, че същата получава такава в минимален размер, таксата от 10,00 лева е незначителна като стойност спрямо размера на пенсията, поради което според настоящия съдебен състав не може да бъде признато, че не разполага със средства да заплати таксата. Съдът констатира, че държавна такса не са заплатили и следните конституирани като страни в настоящото производство лица – К. С. Х., Б. И. П., С. И. К. и Р. И. С., които следва да отстранят тази нередовност също в 7-дневен срок от уведомяването им. Съдът предупреждава страните, че при неизпълнение на горните указания в срок, съдебният състав ще остави жалбите им без разглеждане и ще прекрати производството по отношение на неизпълнилите указанията лица. С молба за спиране, вх.№ 19173/26.09.2025г. К. И. Б. е отправила искане за спиране на производството по адм. д. №6870/2025 по описа на Върховния административен съд до приключване на по-рано образувано дело №3651/2024г. по описа на същия съд, чийто предмет е валидността и законосъобразността на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. чл.144 АПК. Съдът като разгледа такаотправеното искане, намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.154а, ал.1, т.4 АПК, основание за спиране на производството е наличие на образувано друго административно или съдебно производство, което да има значение за правилното решаване на спора. В конкретния случай тази предпоставка не е налице. Предмет на по-рано образуваното дело №3651/2024г. по описа на ВАС е цялата Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката, предмет на настоящото оспорване са § 2 и § 3 на Наредбата за допълнение на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването на Министъра на Енергетиката (Наредбата за допълнение), обн. ДВ, бр.42 от 23.05.2025г. В двете производства се касае за контрол над норми от два отделни нормативни акта, като макар да се твърди, че по-късноприетият нормативен акт преурежда по идентичен начин отменени по-рано от страна на ВАС разпоредби от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 2020г. за топлоснабдяването, все пак става въпрос за две отделни групи норми, приети по различно време в различни процедури по приемането им, което обуславя възможности за различен изход на споровете в двете производства, в зависимост начина на провеждане на производствата по приемането им. Различни в тази връзка са и периодите за които може да се търси обезвреда в случай на благоприятен за жалбоподателите изход от двата съдебни спора. Съответно, при несъвпадащи периоди на действие на тези норми е възможно да се касае и за различни заинтересовани да водят искове по ЗОДОВ лица. По тази причина изходът на настоящото дело не се явява обусловен от този по адм.д. № 3651/2024г. по описа на Върховния административен съд. Това е причина не само за отказ производството по делото да бъде спряно, но и за такъв, във връзка с отправеното в о.с.з. от страна на К. С. Х. искане за присъединяване към настоящото дело на адм.д. №3651/2024г. по описа на Върховния административен съд. Във връзка с гореизложеното Върховният административен съд, трето отделение