Определение № 1561 от 09.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Формула 2“ ЕООД, със седалище: гр. Карнобат и адрес на управление: [улица], представлявано от управителя К. Боев, чрез адв. И. Чавдаров, АК – Бургас, за допълване в частта за разноските на Определение № 12879/20.12.2023 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11983/2023 г. В искането се сочи, че с отговора по частната жалба от страна на дружеството е направено искане за присъждане на разноски в производството, съставляващи адвокатски хонорар, доказателства относно договарянето и заплащането на който, са налице по делото. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрк. З. Симеонова, изразява становище за неоснователност на искането. Сочи, че доколкото в конкретната хипотеза е налице производство по правен спор във връзка с постановено спиране на съдебното производство по обжалване на електронен фиш, което има акцесорен характер и с неговото разрешаване не се приключва делото в „съответната инстанция“, т.е. то запазва естеството си на привременна мярка по отношение на развоя на конкретното касационно административнонаказателно производство, то възлагането на разноските следва да бъде сторено при приключване на това производство в зависимост от резултата по обжалване на електронния фиш. Допълва, че отговорността за деловодните разноски в съдебното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, от надлежна страна. Към отговора по частната жалба от дружеството не е приложен списък по чл. 80 ГПК, но това не е пречка за допустимостта на искането (в този смисъл т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С Определение № 12879 от 20.12.2023 г. по адм. дeло № 11983/2023 г., ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу Определение № 114/17.10.2023 г. на Административен съд – Русе по касационно административнонаказателно дело № 317/2023 г., с което е спряно производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., и е прекратил производството по делото. Обжалваният съдебен акт е за спиране на съдебното производство по чл. 631, ал. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 144 АПК, като с този акт не се решава спорът по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва то. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество. Въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Определение № 12879 от 20.12.2023 г. по адм. дeло № 11983/2023 г. на ВАС не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, седмо отделение