Решение № 591 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общото събрание/ОС/ на Висше строително училище/ВСУ/ "Любен Каравелов", гр. София, чрез процесуален представител срещу решение № 23299/07.07.2025 г. по адм.дело №9331/2024 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е прогласена нищожността на решение за актуализиране на Правилника за дейността на ВСУ "Любен Каравелов", обективирано в протокол на ОС №18/22.07.2024 г. по т.2 от същия. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, оставяне без разглеждане на жалбата срещу решението на ОС на ВСУ или отхвърлянето й, присъждане на съдебни разноски. Ответниците по касационна жалба - И. В. Л. / с предишна фамилия С./, А. С. И. и Б. И. И., с адреси в гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, искат оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АССГ е посочил, че трите жалбоподателки към момента на вземане на оспореното решение са преподаватели във ВСУ, поради което имат правен интерес от оспорването. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на Л. е неотносимо към въпроса за наличието на правен интерес от оспорването и съответно допустимостта на жалбата. Две от жалбоподателките - А. И. и Б. И. са членове на Академичния съвет. С оспореното решение по т.2 от протокол №18/22.07.2024 г. се изменя Правилника за дейността на ВСУ, като се правят 31 броя изменения на отделни текстове от правилника, подробно изброени от АССГ. Предвид обхвата на правоотношенията, регулирани с изменените разпоредби, правата на трите жалбоподателки в качеството им на преподаватели се засягат от решението на ОС на ВСУ и имат правен интерес да го оспорят. Оспореното решение на ОС на ВСУ с характер на вътрешно - служебен акт, като в случая измененията му са приети от некомпетентен орган. Съгласно действащия чл.16 до датата на провеждане на събранието Правилник за дейността на ВСУ "Любен Каравелов"/Правилника/ е следвало да бъде проведен в състав от 33 члена /при спазване на квотите на чл.27 ЗВО/. Вместо това събранието е заседавало в състав по заповед № РД -00519/04.07.2024 г. от 24 члена, което е в противоречие с раздел 2.3.2 от Правилника. Съгласно чл.40, ал.1 от Правилника членовете на ОС на ВСУ се избират на квотен принцип на събрания на хабилитираните преподаватели, на нехабилитираните преподаватели, на административния персонал, на студентите и докторантите. Събранията се провеждат най - малко една седмица предварително, което не е сторено, като в Правилника се съдържат изисквания за кворум на тези събрания. Преди процесното ОС е подадена колективна оставка от 18.06.2025 г., поради което са проведени 3 броя частични избори за попълване квотите на ОС, съгласно чл.36а, ал.4 от ЗВО, както следва: 5 представители от квотата на студентите и докторантите; 2 представители от квотата на хабилитираните преподаватели и 3 представители от квотата на нехабилитираните преподаватели. С така направените частични избори не е попълнен съставът на ОС с необходимия брой представители на отделните квоти, а вместо това ректорът е издал цитираната по - горе заповед от 04.07.2024 г., която е извън правомощията му, поради което събранието е проведено при нелегитимен състав. Решението е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АССГ за допустимост на жалбите предвид качеството на обжалвалите на преподаватели във ВСУ към момента на постановяване на оспореното решение на ОС на ВСУ, поради което не следва да ги повтаря. Обхватът на гласуваните изменения на Правилника е значим и засяга правата и интересите на преподавателите. Последващата промяна в трудовото правоотношение на една от жалбоподателките не води до отпадане на правния й интерес да оспори решението на ОС на ВСУ, поради което решението е допустимо. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав не споделя всички изложени от АССГ мотиви. Безспорно след колективната оставка на 18 члена на ОС на ВСУ и проведените частични избори не са попълнени всички вакантни места в ОС, като съдът е пропуснал да отчете избрания един член от административния персонал, но това не се отразява на правилността на констатацията му, че преди провеждане на процесното ОС и след частичните избори са избрани само 24 члена, като списъчният състав е утвърден от ректора със заповед от 04.04.2024 година. Това непълно конституиране на органа е в противоречие с чл.36а, ал.4 от Закона за висшето образование, който изисква при промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и правилниците квоти, какъвто е и настоящият случай - отвод на 18 члена на ОС, да се проведат частични избори, попълващи изцяло липсващите бройки при спазване на квотите по чл.27 ЗВО. Правилна е констатацията на АССГ, че частичното попълване на списъчния състав до 24 души вместо посочените в Правилника 33 члена не е изпълнение на изискването на чл.36а, ал.4 ЗВО. Следва да се посочи, че в случая частичното конституиране на ОС е изключително съществен порок както на процедурата, така и на материалното право относно състава на колективния орган, тъй като съгласно чл.36а, ал.2 и ал.3 ЗВО кворумът и мнозинството са спрямо списъчния състав, който е утвърден от ректора, а не спрямо изискуемия от Правилника. При това положение обоснован е изводът, че утвърждаването на 24 членен списъчен състав вместо изискуемия от Правилника 33 членен е довело до нищожност на взетото решение от ОС при този списъчен състав от 24 члена и кворуми и мнозинство, изчислени спрямо 24 члена, поради незаконен състав на колективния орган. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На всеки ответниците по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на по 300 лева с равностойност 153,39 евро от всеки от тях заплатено адвокатско възнаграждение и общо на трите разноски за такса в размер на 1 лев с равностойност 0,51 евро за препис Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение