Определение № 3 от 06.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 525/2010 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Г. К. Т. е подал частна касационна жалба срещу определение № 352 от 23.09.2010 г. постановено по гр.д. № 332 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение с което е потвърдено разпореждане № 8446 от 20.11.2009 г. по гр.д. 2410 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд за връщане на касационната му жалба. В жалбата инвокира оплаквания за неправилност на определението поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответника Х. Тр. Д. не е депозирал отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следното: Определението, с което Върховния касационен съд се произнася по правилността на атакуваните пред него съдебни актове е окончателно и не подлежи на последваща проверка. Такава проверка е предвидена само в хипотезата на чл. 274, ал.2 вр. с ал.1 ГПК ,т.е. когато тяхното обжалване е изрично предвидено в закона или когато се прегражда развитието на делото, т.е. касационната жалба се оставя без разглеждане. Настоящата частна жалба е насочена срещу определение, което не е от категорията на тези по чл.274, ал.1, т. “1” и “2” ГПК, т.е. не е законово предвидено неговото обжалване и не препятства развитието на производството, което вече е приключило. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,