Определение № 1681 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3638/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Г. против решение № 213/27.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 2020/2023 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че регресният иск с правно основание чл.16 ЗПФКПП е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че с присъда № 3/10.02.2021 г. по НОХД №618/2020 г. на Сливенски окръжен съд въззивникът е признат за виновен за това, че на 04.07.2020 г. в [населено място] в[жк], [жилищен адрес] чрез удушаване умишлено умъртвил М. И. Н., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл.второ и трето във връзка с чл.115, връзка чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 15 години. Съдът е осъдил въззивника да заплати на Х. Н. сумата от 75 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на извършеното престъпление, както и 150 000 лева на Х. Н. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Х. Н. сумата от 800 лева – разноски по наказателното дело. С решение № 25/2021 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е разрешено предоставяне на финансова компенсация на основание чл.3, ал.2 и 3, чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1, т.3 от ЗПФКПП на Х. Н. в размер на 800 лева, както и на основание чл.3, ал.2 и 3, чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.2 и чл.14, ал.1, т.4 от ЗПФКПП е разрешено предоставяне на финансова компенсация на Н. Н. за пропуснати средства за издръжка от момента на извършване на престъплението до навършване на пълнолетие на детето в размер на 10 000 лева. Финансовата компенсация е разпоредена при спазване изискванията на чл.12, ал.2 от ЗПФКПП, тъй като към този момент е била влязла в сила осъдителна присъда. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.16 от ЗПФКПП, съгласно която министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума, както е сторено и в настоящия случай. Направените във въззивната жалба оплаквания срещу решението съдът е приел за неоснователни, включително и искането за прихващане и приспадане на претендираните от Министерство на правосъдието суми със сумите, за които въззивникът е осъден с влязла в сила присъда по наказателното дело. Съдът е посочил, че присъдените по предявения гражданския иск в наказателното производство суми са за неимуществени вреди, а претендираната в настоящото производство сума от 10 000 лева е финансово подпомагане и не представлява неимуществена вреда. Съдът е посочил изрично в своите мотиви, че се касае за подпомагане с оглед претърпени имуществени вреди, поради което въпросите, както и твърдението, че се касае за неимуществени вреди и за липсата на имуществени вреди оттам и доводите за недопустимост на съдебното решение са неоснователни. Сочи се правен въпрос, обосноваващ според касатора и очевидна неправилност на решението, допустимо ли е с обжалваното решение, както и с решението на първоинстанционния съд да се нарушават правната сфера на ответника и неговите права. Осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата по предявения регресен иск е законова възможност, предвидена в цитираната като основание на предявения иск, поради което не следва да се приеме, че уважавайки иска, съдът е нарушил необосновано и незаконосъобразно правната сфера на ответника, както и неговите права. Съдът е обсъдил относимите към спора възражения на ответника, свеждащи се до това, какви са вредите, които се компенсират, като е приел, че това са имуществени вреди, изразяващи се в средства за издръжка на малолетното дете на пострадалия от престъплението, поради което е неоснователен довода, че съдът се е отклонил от съдебната практика, задължаваща го да обсъди всички относими към спора доводи и възражения на страните. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, състав на ВКС