Определение № 201 от 02.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 220/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5938/20.V.2014 г. на видинското [фирма], подадена против определение № 942 от 24.ІV.2014 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, постановено по т. д. № 4782/2013 г., с което е била оставена без уважение молба на този търговец за обезсилване на изпълнителен лист, издаден по т. д. № 212/2011 г. по описа на САС, ТК, 5-и с-в, в полза на „Е ” Е.-София за сума в размер на 50 000 лв., представляваща неустойка по чл. 6 от процесния договор за наем, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 1.ІІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане, а също и разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата от 4 350 лв. Единственото оплакване на търговеца настоящ частен жалбоподател е за неправилност на атакуваното определение – поради постановяването му при допуснато от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 433, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ГПК, предвиждащо, че ако с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, то изпълнителното производство се прекратява с постановление на съответния съдебен изпълнител. Инвокиран е довод, че с касирането на осъдителното въззивно решение, „окончателно е отпаднало и основанието на издадения въз основа на него изп. лист” – независимо, че делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Ответното по частната жалба „Е .” Е.-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение за отказ да бъде обезсилен изпълнителен лист, издаден въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение /по реда на чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК/. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. В., ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията да оставянето й без разглеждане са следните: В чл. 407, ал. 1 ГПК е предвидена възможността да бъде атакувано с частна жалба и в пределите на специален /двуседмичен/ срок разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист. Не се констатира обаче наличието на подобна изрична възможност в процесуалния закон в хипотезата на постановен от съответния въззивен съд отказ да бъде обезсилен издаден от него изпълнителен лист по реда на чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК, когато обжалваното негово решение е било отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отделно от това отказът да бъде обезсилен изпълнителен лист няма естеството на „преграждащо по-нататъшния ход на делото” определение, щом за хипотеза като процесната в чл. 432, т. 4, предл. 2-ро ГПК е предвидено единствено спиране на изпълнението. Следователно в процесния случай не е налице нито една от двете хипотези по чл. 274, ал. 1 ГПК и като насочена срещу необжалваем съдебен акт настоящата частна жалба на видинското д-во не подлежи на разглеждане по същество. Ирелевантно в това отношение е погрешното отбелязване във финалната част на атакуваното определение на САС, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение