Определение № 8877 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9176/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Т. К., срещу определение № 2199 от 30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 402/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители да се произнесе по молба вх. № 1831 от 28.03.2025 г. с искане да се разкрие съдържанието на писмо изх. № 1839 от 21.03.2025 г., изпратено до началника на Затвора – Сливен, както и да обяснят случаите, при които настъпва перемпция в производството по принудително събиране на частни вземания, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, чрез процесуалния представител юрк. Стайкова, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Стара Загора е приел, че в случая не е налице мълчалив отказ на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители, тъй като с молбата не е направено искане за издаване на административен акт. Съдът приема също така, че с разкриване на съдържанието на писмото, както и с даването на отговор на правния въпрос няма да се промени правното положение на жалбоподателя по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, нито ще се декларират вече възникнали негови права и задължения от значение за упражняване или погасяване на други права или задължения, а отговорът няма да представлява и документ от значение за упражняване, погасяване или признаване на права и задължения. Така постановеното определение е правилно. Предмет на оспорване, въведен с жалбата, е мълчалив отказ на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители по молба вх. № 1831 от 28.03.2025 г., с която И. К. иска като пряко заинтересована страна да се запознае със съдържанието на писмо изх. № 3392 от 19.07.2019 г., изпратено от Камарата на частните съдебни изпълнители до началника на Затвора – Сливен, както и да получи отговор в кои случаи може да се възползва от разпоредбата на чл. 478, ал. или т. 4 /перемпция, кога настъпва/. Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на нормативно скрепено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Следователно, не всяко непроизнасяне от сезирания с искане орган, попада в хипотезата на чл. 58 от АПК, а само това, за което органа е оправомощен и задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно визиран срок. Дейността на Камарата на частните съдебни изпълнители е регламентирана в Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЧСИ в Камарата на частните съдебни изпълнители членуват по право всички частни съдебни изпълнители, а съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба органи на камарата са общото събрание, Съветът на камарата, контролният съвет и дисциплинарната комисия, като камарата се представлява от председателя на Съвета на камарата. В случая жалбоподателят иска да бъде запознат със съдържанието на изпратено от Камарата на частните съдебни изпълнители писмо до директора на Затвора – Сливен, както и да му бъде дадена правна консултация по тълкуване и прилагането на конкретна правна норма. Следователно, в случая не се иска, нито издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, както правилно приема административният съд, нито извършване на административна услуга, поради което и не е налице непроизнасяне по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Оттук следва и извода, че липсва мълчалив отказ от страна на председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители по подадената от жалбоподателя молба вх. № 1831 от 28.03.2025 г. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди частният жалбоподател да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,